Договор за съдебна спогодба
Договор за съдебна спогодба, като терминология, макар и нетрадиционно, може да бъде използвана за означаване на споразумението, с което може да бъде прекратено наказателното производство в досъдебната или съдебната фаза на процеса.
Това е законоустановена процедура, която се използва като метод за постигане на компромисно решение по наказателни дела, от гледна точка както на интереса на държавния обвинител, така и на тези на самото обвиняемо лице.
Някои от основните моменти при сключване на договр за съдебно споразумение в наказателния процес вече бяха разгледани в секцията ни ‘Юридически Услуги‘. Затова днес ще насочим вниманието си към по-задълбочено разглеждане на някои от важните аспекти, както и допълване със значими нюанси по темата, които извеждаме пряко от законовите положения и от относимата към тематиката съдебна практика.
Предмет на споразумението – договор за съдебна спогодба
Съгласно съдебната практика на Върховния касационен съд (ВКС) спогодбата е допустима единствено по престъпления от общ характер. Това са престъпления, които се преследват от държавния обвинител (прокурора), тъй като не засягат изключително частни интереси, така както е при престъпленията от частен характер, преследвани по частна тъжба на пострадалия. При престъпления от частен характер, при помиряване между страните, делото се прекратява.
Със споразумението обвиняемият (в досъдебната фаза) или подсъдимият (в съдебната фаза) всъщност признава обвинението, което е направено срещу него от прокурора, своята вина и приема да му бъде наложено договореното в спогодбата наказание.
Освен това в договора се съдържа и изрично съгласие за прекратяване на производството и отказ от продължаването му по общия процесуален ред. Това позволява да бъде задействана специалната процедура за решаване на наказателното дело със споразумение.
Специфики при сключването на съдебна спогодба по наказателни дела
Една от основните причини, поради които обвиняемият/подсъдимият е склонен да го направи е възможността за определяне на наказание, което да се яви по-леко от наказанието, което съдът иначе би определил, ако делото се разглеждаше по общия ред.
Резултатът от направеното самопризнание, в зависимост от етапа, на който е постигнато споразумението – съдебното следствие не се провежда, а съдът ползва данните от обвинителния акт, тъй като не се събират и проверяват доказателствата от досъдебния етап. Обвиненото лице се отказва и от въззивно и касационно обжалване.
На практика първият момент, в който може да се постигне споразумението е на етапа след завършване на разследването. Инициативата принадлежи на прокурора и защитника, между които реално се сключва договорът. За продължаване на действията е необходимо безусловното съгласие на обвиняемия.
Ако процесът се води срещу няколко обвиняеми или за няколко престъпления с един извършител, спогодбата може да бъде сключена и за един от обвиняемите или само за някои от престъпленията.
Когато споразумението е направено в досъдебната фаза, разпоредително заседание в съдебния етап не се провежда. В производството пред съда е необходимо той да одобри споразумението (договор за съдебна спогодба), като е възможно да бъдат предложени изменения от него преди това. Със слагането на края на процесуалното развитие по този начин, отпадат и наложените мерки за неотклонение.
Защо е допустимо приключването на наказателното дело със споразумение
Наказателният процес е пътят на постигане на най-тежката разновидност на държавната принуда, а именно наказанието. Но дори и в този процес законодателят предвижда възможност за „договаряне“, доколкото то е в рамките на строгите изисквания, позволяващи приключването на делото със споразумение.
Тук не става въпрос за отказ от реализиране на наказателната отговорност, а напротив – за нейното своевременно реализиране и решаването на делото в разумен срок, което е един от принципите на съвременния наказателен процес. Справедливостта е запазена, тъй като се гарантира спазването на правата на страните.