Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни

Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни – това е темата на днешната публикация. Институтът има отношение както към материалното наказателно право, така и към процесуалното наказателно право. В тези хипотези държавата като носител на правомощието за упражняване на наказателна принуда спрямо извършителите на престъпления се отказва от възможността да осъществи наказателната отговорност на деца, заменяйки я с друг вид отговорност.

От процесуална гледна точка се прилагат особени правила за разглеждането на производството, обусловени от характерните обстоятелства при освобождаване от наказателна отговорност.

Хипотези на освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни

На първо място следва да се отбележи, че институтът е приложим само по отношение на непълнолетни извършители на престъпления, които поначало могат да търпят наказателна отговорност.

Тук напълно се изключват малолетните лица, тъй като те не носят такава. За лицата, навършили 14-годишна възраст, но ненавършили пълнолетие се прилага правилото на чл. 31, ал. 2, съгласно което е необходимо за всеки конкретен случай да се установи дали лицето е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки. Когато това се установи положително, тогава вече може да се приложи и освобождаване от наказателна отговорност.

Две са основните хипотези, които законодателят урежда по отношение освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни извършители. Те са уредени съответно в чл. 61 от Наказателния кодекс (НК) и чл. 78а, ал. 6 от НК.

В първия случай вместо да се наложи наказание, по отношение на непълнолетния се постановява подходяща възпитателна мярка, а във втория –  се налага административно наказание. Възпитателната мярка не следва да се разглежда като наказание, докато административното наказание е плод на осъществяване на административно-наказателна отговорност.

Освобождаване от отговорност с налагане на възпитателна мярка

Няколко са предпоставките, които е необходимо да бъдат изпълнени, за да се приложи институтът.

Необходимо е престъпното деяние да не представлява голяма обществена опасност и да е извършено по причина на увлечение или лекомислие на непълнолетния. Съдебната практика дава указания относно съдържанието на тези понятия.

Общо взето става въпрос за действие или бездействие, извършено поради психическа или емоционална незрялост и недомислие. Става въпрос за понижен самоконтрол, породен от конкретно емоционално-волево състояние, при което надделяват чувствата, емоциите и импулсите. При лекомислие говорим за недостатъчна зрялост за правилната преценка на значимите обстоятелства.

Друго важно условие е спрямо извършителя да може да се приложи успешно възпитателна мярка, което означава, че според обстоятелствата, тя би имала поправителен превъзпитателен ефект. Преценява се с оглед личността на непълнолетния, битът му и т. н.

При наличието на тези предпоставки има възможност, но не и задължение, за решаващия орган в съответния стадий на процеса за прекратяване на досъдебното производство или отказ от възможността за предаване на съдене или за осъждане на дееца.

Освобождаване от отговорност с налагане на административно наказание

В тази хипотеза се касае за частен случай на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Условията са същите като за пълнолетните лица и са уредени в чл. 78, ал. 1 НК

При освобождаването от наказателна отговорност на непълнолетни в този случай нюансите са по отношение на самата промяна на отговорността.

В случая вместо наказание може да се наложи само административно наказание – обществено порицание. Освен това и в тази хипотеза съдът може да избере да наложи и възпитателна мярка, която е в отношение на алтернативност спрямо административното наказание. Кумулативно може да се наложи и лишаване от право да се упражнява определена дейност.