Престъпления против честта

обида и клеветаНай – разпространените престъпления против честта и достойнството на хората са престъпленията обида и клевета. Те представляват умишлени и противоправни посегателства върху духовните ценности на личността – честта и достойнството. И двата вида престъпления са такива от частен характер, а то значи, че се преследват по тъжба на пострадалия, т.е. прокуратурата не е страна по този тип дела.

Адвокатите в Адвокатска кантора „Димова, Расташки и Ко“ имат солиден опит във воденето на такъв тип дела и биха могли да Ви бъдат полезни както за  воденето на такива дела, в случай, че Вие сте пострадал от такова посегателство, така и при защита по повдигнати спрямо Вас обвинения за такъв вид престъпления.

Какво представлява обидата

Престъплението обида е предвидено в чл. 146 НК. Съгласно ал. 1 на този член, „Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с  глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай, съдът може да наложи и наказание обществено порицание”.

 Извършител на престъплението „обида” може да бъде всяко лице, което е навършило 14 годишна възраст.

Изпълнителното деяние на обидата има две форми, т.е. два са възможните начини, по които може да бъде извършено престъплението обида:

–        Първата му форма се осъществява чрез думи (изрично) и се  състои в казване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Типичен пример за това е псуването на пострадалия.

–        Втората форма на изпълнителното деяние на обидата се осъществява чрез действие, жест (мълчаливо) и се заключава в извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Пример за това е заплюването на пострадалия.

С осъществяване на изпълнителното деяние се изразява не само някаква неодобрителна оценка или дори пренебрежителна оценка,  но се изразява една презрителна оценка по отношение на пострадалия, спрямо когото  обидата е насочена. Засяга се неговата субективна чест и достойнство – самочувствието му, неговата самооценка. Тази оценка в собствените му очи се определя още като достойнство в строг смисъл. Тук от значение е само презрителната, унизяваща форма на обръщане към пострадалия – дори да става дума за нещо, което е вярно по своето съдържание, това не изключва обидата.

Присъствието на пострадалия като обективен признак на обидата се тълкува разширително, а не само в смисъл, че той трябва да се намира на същото място, където е и деецът, и да контактува по същото време, когато деецът осъществява изпълнителното деяние. За да бъде изпълнен този признак и да се приеме, че пострадалият присъства, достатъчно е само презрителното обръщение да бъде адресирано (насочено) към него. Поради това се приема, че пострадалият присъства и когато обидата му е отправена по телефона, макар той да не се намира на същото място, където е деецът или дори когато обидата му е отправена с писмо, макар деецът да не осъществява по същото време изпълнителното деяние.

Когато обидата е насочена към пострадалия, а не към трето лице, тя се определя като присъствена обида. В противен случай, когато презрителната оценка към пострадалия, поднесена с думи или действия, е насочена не към него, а към трето лице, обидата се явява отсъствена. Тя е поначало несъставомерна.

Обидата е типично резултатно престъпление. Нейният престъпен резултат е узнаването от пострадалия на унизяващото го обръщение, като чуе отправените към него презрителни думи или възприеме извършените по отношение на него презрителни действия. Не е нужно обаче той да се почувства засегнат.

Характерно за формата на вина на престъплението обида е, че то може да се извърши и с двата вида умисъл – пряк и евентуален.

По подобие на леките телесни повреди по чл. 130 НК и тук има място за т.нар. реторсия. Съгласно чл. 146, ал. 2 НК, ако пострадалият е отвърнал веднага с обида, то съдът може (но, разбира се, не е длъжен) да освободи и двамата от наказание.

Какви са квалифицираните /по – тежките/ състави на обидата

– Ако тя е нанесена публично. Това означава, че обидата е осъществена на място, където е имало минимум две лица, които поне са могли да възприемат казаното или извършеното. Няма значение дали мястото само по себе си е общодостъпно или не, например в дома на пострадалия, когато е имал гости.

– Ако обидата е разпространена чрез печатно произведение или по друг начин. В този случай престъплението се върши, като се използва средство за масова информация.

– Ако страна – пострадал или извършител на обидата е длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му.

При квалифицираните състави на обидата, законодателят е предвидил и по – високо наказание, а именно глоба от три до десет хиляди лева и обществено порицание.

Какво представлява клеветата

Престъплението клевета е предвидено в чл. 147 НК. Съгласно ал. 1 на този член: „Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с  глоба от три до седем хиляди лева и с обществено порицание”. Докато според ал. 2 на същия член „Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

Извършител на клеветата може да бъде всяко наказателноотговорно лице.

Изпълнителното деяние на клеветата има две форми, т.е. клеветата може да се извърши по два начина:

–        Първата е разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго.

За разлика от обидата тук най-напред адресат не е самият пострадал, а трето лице. При това е достатъчно да има само разгласяване – съобщаване само на едно трето лице; не е нужно да има разпространяване – уведомяване на повече лица.

Наред с това, за разлика от обидата, средството на клеветата не е оценка, а факт (обстоятелство). Фактът, който се довежда до знанието на третото лице, трябва да бъде позорен – да обосновава отрицателни изводи за пострадалия. Фактът е позорен, защото разгласяването му води до засягане на обективна чест и достойнство на пострадалия – неговия авторитет, обществената му оценка. Тази оценка на околните за него се определя още като чест в собствен (строг) смисъл.

–        Втората форма на изпълнителното деяние е приписване другиму на престъпление. Няма значение дали приписаното престъпление е било действително извършено. Възможно е да се приписва участие както в действително извършено престъпление, така и във фиктивно (изобщо неизвършвано) престъпление.

Тук всъщност става дума за частен случай на първата, типичната форма на изпълнителното деяние – разгласяване на позорно обстоятелство. Но за да се избегнат спорът и възраженията, че участието в престъпление не е вид позорно обстоятелство и следователно неговото разгласяване не е клевета, това негово разгласяване е предвидено изрично като форма на изпълнителното й деяние.

За извършване на клеветата не се изисква каквото и да е присъствие на пострадалия, но има за сметка на това друго изискване – засягащият го позорен факт да е неверен. Ако разгласеният факт отговаря на действителното положение, престъпление няма. Съгласно чл. 147, ал. 2 НК „Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.” Следователно неверността на изнесеното позорно обстоятелство не е фактическото обстоятелство от състава на престъплението. Вместо това неговата вярност изключва само наказуемостта. По тази причина несъзнаването на неверността на изнесеното поради погрешно убеждение на дееца, че това, което казва, е вярно, не представлява грешка по смисъла на чл. 14 НК, която да изключва умисъла.

Клеветата е резултатно престъпление. Престъпният резултат е узнаване на позорния и неверен факт от страна на поне едно трето лице. Не е нужно обаче това лице да е повярвало и да си е съставило лошо мнение за пострадалия.

Формата на вина е умисълът – пряк или евентуален.

Квалифицирани състави на клеветата

Квалифицирани случаи на клеветата са както при обидата, но има и един допълнителен – да са настъпили тежки последици.

За разлика от обидата в случаите на клевета институтът на реторсията е неприложим.

Адвокатска помощ при престъпление против честта

Имате нужда от адвокатска консултация при престъпление против честта?