Срочен трудов договор е една от възможностите, които имате при постъпване на работа. Тъй като за разлика от трудовия договор за неопределено време тук действието на договора е предварително времево ограничено, за съжаление много често в практиката този факт се използва за злоупотреби от страна на работодателите.

Затова целта на днешната ни публикация е да информираме работниците и служителите за най-важните аспекти от режима на срочните трудови договори. Това ще Ви помогне да имате ясна представа за характеристиките на правоотношението, Вашите права и защитата, която законът Ви осигурява.

Важно е да знаете, че като работник или служител на срочен трудов договор се ползвате със същите права и задължения, каквито бихте имали по договор за неопределено време. Не може да бъдете поставяни в по-неблагоприятно положение само заради срочността на правоотношението Ви.

Срочен трудов договор не се сключва на общо основание

Какво имаме предвид тук? Съгласно регламентациите в Кодекса на труда (КТ) срочен трудов договор може да се сключи само в определени хипотези, често свързани с естеството и характера на конкретната работа.

Първата хипотеза, в която е допустимо да се сключват срочни трудови договори е за изпълнение на временна, сезонна или краткотрайна работа, а също така и при започване на работа на новопостъпващ работник в предприятие, което е обявено в несъстоятелност или е в ликвидация. В тази хипотеза срочният трудов договор може да бъде сключен за срок не по-дълъг от 3 години.

По изключение такъв може да се сключи и за работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер. В този случай срокът му задължително трябва да е най-малко година, като е допустимо да бъде и по-кратък, ако самият работник писмено е поискал това. Това изключение може да се приложи само два пъти за една работа с един и същ работник или служител.

Ако е бил сключен срочен трудов договор без да се спазват тези правила, се счита че трудовият договор е за неопределено време, съгласно КТ и трудовото право. Това означава, че ако работодателят сключи срочен договор с Вас, въпреки че не са налице гореописаните условия, Вашият договор се счита за безсрочен и няма да се прекрати с изтичането на уговорения срок.

Втората хипотеза, в която трудовият договор може да се обвърже с определен срок е за довършване на определена работа. Тук срокът е съответно до нейното приключване.

Третата – за заемате на работа до провеждане на конкурс и четвъртата – за определен установен от съответния орган мандат.

Прекратяване на срочни трудови договори

Срочни трудови договори се прекратяват с изтичането на уговорения в договора срок, изтичането на мандата или със завършването на конкретната работа, за която са били сключени, според хипотезата, при която е възникнало трудовото правоотношение. В тези случаи не е необходимо подаване на предизвестие от която и да е от страните.

Прекратяването може да се случи и по време на използване на платения годишен отпуск (ако срокът изтича тогава). При това положение може да се получи само обезщетение при прекратяване на срочен трудов договор за неизползвания платен годишен отпуск до края на годината.

Въпреки че не се изисква предизвестие е необходимо да се издаде писмена заповед от работодателя за прекратяване на правоотношението, която се връчва на работника.

Може да се прекратят и при всички общи основания за прекратяване на трудов договор, регламентирани в КТ.

Възможност за превръщане на срочния трудов договор в безсрочен

Такава възможност е предвидена за трудов договор, сключен за определен срок в условията на чл. и срочен трудов договор за заместване.

Необходимо е работникът/служителят да е продължил да работи след изтичането на срока за най-малко пет работни дни, съответната длъжност да е свободна и работодателят да не е възразил срещу продължаването на работата му писмено. При изпълнението на тези условия, договорът се превръща в такъв за неопределено време.

При заместване на отсъстващ работник това правило се прилага, ако договорът със замествания се прекрати по време на заместването.

Един от аспектите, с които може да ви помогне добър адвокат по наказателно право в София е за изготвяне на тъжба за извършено престъпление. Какво представлява тя, скъпо ли е да се ползвате от услугите на наказателен адвокат в тази насока и с какво ще ви е полезен той – отговорите може да откриете в следващите редове.

Какво представлява тъжбата

Тъжбата най-просто казано е документът, с който се инициира наказателното производство за извършени престъпления от частен характер.

Това обикновено са престъпления, които засягат личната сфера на пострадалия и съответно законодателят е сметнал, че не е необходимо държавата да се намесва като инициатор, разясняват от AdvokatSofia.bg. В други хипотези става дума за наличие на особена връзка между извършителя на престъплението и пострадалия, затова волята на жертвата се поставя като определяща за воденето на делото срещу дееца.

След подаването на тъжбата пострадалото лице вече става фигура на процеса – частен тъжител.

В определени хипотези НК позволява тъжбата да бъде подадена от наследник на пострадалия, който е починал преди да я подаде. Ако пострадалият почине, след като е подал тъжбата, наследникът може да я поддържа като взема ролята на частен тъжител.

Защо е необходим добър адвокат по наказателно право в София за изготвяне на тъжба

Както стана ясно, тъжба може да се подаде само за престъпления от частен характер. Нормално е обикновеният гражданин да не е запознат с това кои престъпления се преследват по тъжба и съответно делото започва направо в съда и кои попадат в групата на престъпленията от общ характер, при които се започва с досъдебно производство, водено от прокуратурата и разследващите органи.

За да може да бъде подадена тъжбата е необходимо лицето, което я подава да притежава процесуална правоспособност. Освен това има специален сравнително кратък срок в закона за подаване на тъжбата, който, ако не бъде спазен, отпада правото за подаване на тъжбата. Също така тя трябва да съдържа определени реквизити, в противен случай ще бъде нередовна.

Затова е добре да се консултирате с добър адвокат по наказателно право, когато искате да подадете тъжба за извършено срещу вас престъпление. Ако все още не сте открили такъв и ви трябва адвокат в гр. София, нашите адвокати имат тясна специализация и по наказателни дела, която може да ви бъде от полза.

Трудов договор със срок за изпитване, или както много хора в практиката го наричат трудов договор с изпитателен срок, е един от институтите на трудовото право, в областта на които работниците имат доста неясноти и погрешни представи. В известна степен самите работодатели имат някаква отговорност за това и не са малко случаите, в които използват постановките на закона, за да достигнат до резултат, неследващ се от тях.

Затова днес ще обърнем специално внимание на едни от най-честите заблуди относно сключен трудов договор със срок за изпитване и ще дадем отговор на често задавани въпроси, които произтичат именно от тях.

Срочните договори по българското трудово право имат съвсем различна регламентация като най-общо казано се сключват за изпълнението на временни работи, а тук не се касае за това.

Може да разгледаме трудовия договор с изпитателен срок като предшестващ трудов договор. Въз основа на него възниква трудово правоотношение, а нормалното му развитие при годност на работника да изпълнява работата, е да се трансформира в окончателен трудов договор.

Всички права и задължения и на работодателя и на работника са такива, каквито биха били и при окончателен трудов договор, като има едно допълнително право – да се прекрати договорът в срока на изпитване, без предизвестие.

Обобщено – ако сключвате договор със срок на изпитване се очаква не да прекратите трудовото правоотношение на 6-тия месец, а да го продължите, след като е установено че сте годни за работата и тя е подходяща за вас. Това е договор, който се сключва до окончателното приемане на работа, но въз основа на него започва трудово правоотношение и получавате всички права и задължения, като основното е редовно изплащане на заплата за положения труд.

Има ли предизвестие при изпитателен срок

Има две причини, поради които може да се сключи договора: работодателят иска да провери дали лицето е годно за работата или работникът иска да разбере дали тя е подходяща за него. В практиката е застъпена основно първата хипотеза. И от там пряко произтича в чия полза е срокът за изпитване.

Когато срокът на изпитване е уговорен в полза на работодателя, той има право да прекрати договора без предизвестие във всеки един момент до изтичане на уговорения изпитателен срок.

Когато е уговорен в полза на работника – правото да прекрати договора без предизвестие е в негови ръце.

Съответно за другата страна изискването за предизвестие стои, освен ако срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. Ако в договора не е посочено в чия полза е срокът – счита се, че право да го прекрати без предизвестие има всяка страна – и работникът, и работодателят.

Как се изчислява изпитателен срок по трудов договор

Срокът може да бъде максимум 6 месеца, като те се броят календарно. Срокът се уговаря в договора и може да бъде и под 6 месеца, а ако в договора не пише нищо за срока – счита се, че той е 6-месечен.

В изпитателния срок не влизат дните, в които работникът или служителят е бил в отпуск или друга уважителна причина е наложило да не изпълнява работата си. Съответно, ако например е бил в болничен – тези дни няма да се зачетат като част от срока на изпитване.

Може ли да бъде уволнена бременна работничка без предизвестие в срока

Закрилата по чл. 333 не се прилага в рамките на трудовия договор със срок за изпитване, съответно правоотношението ѝ може да бъде прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ.

Какъв ще бъде окончателният договор след изтичане на срока

В сключения предшестващ трудов договор може да се опише какво ще бъде окончателното трудово правоотношение. Ако обаче в него не е посочено нищо, окончателният трудов договор се счита за сключен за неопределено време и не е необходимо да се правят допълнителни споразумения.

Средство за извършване на подкупи може да бъде само материална облага. Това може да е дар, който може да бъде под формата на вещи, пари или други материални ценности, като например даването на пари на пътен полицай, за да не Ви санкционира за допуснато нарушение по Закона за движение по пътищата.

Средство на подкуп може да бъде и такава материална облага, която е характерна за действащото облигационно право. Това може да бъде прехвърляне на вземане, имуществено обезпечение или опрощаване на дълг.

Активният и пасивният подкуп са две отделни престъпления, уредени със самостоятелни по предмет и обхват наказателноправни норми. Даването на подкуп е известен като активен подкуп. Наказателната отговорност на субектите на активния и пасивния подкуп възниква при различни предпоставки и има собствено специфично съдържание, независимо от фактическата връзка между част от елементите на двете престъпления – например характера и вида на облагата, длъжностната проява, с която функционално е свързан подкупът и пр.

Незначителните материални облаги като цветя, бонбони или други подобни не могат да са средство на подкупи, дори и на данъчни такива.

При подкупа винаги е налице имотната облага, която не се полага на законно основание.

Субект на подкупа особено на пасивния може да бъде само длъжностно лице. Това е разликата с активния подкуп, където субект може да е всяко наказателно-отговорно лице.

Получаването на подкупа всъщност е основният мотив на длъжностното лице да наруши задълженията си. В правната си обосновка подкупът е една двустранна формална, реална сделка, която обаче е нищожна поради противоречие със закона.

Умисълът при подкупа винаги е пряк, тъй като е достатъчно длъжностното лице да приеме облагата, за да извърши или неизвърши действия по служба.

Деецът, който е дал облагата, носи наказателна отговорност по чл. 304 от НК, въпреки липсата на съгласие на длъжностното лице да я приеме. Наказателноправната квалификация на активния подкуп в този случай не се влияе нито от волята, нито от поведението на получаващия облагата. Начинът на квалифициране на престъплението също навежда на този извод – в зависимост единствено и само от осъщественото деяние и личността на дееца, а не от чуждо поведение.

Думите “получи” и “приеме” не са идентични по съдържание и обхват на поведението на длъжностното лице, на което облагата е “дадена“. “Получаването” отразява промяна във фактическата власт върху облагата, чрез предоставянето й във фактическата власт на длъжностното лице (например дарът да е оставен в лек автомобил, кабинет, друго помещение, преведен е по банкова сметка, изпратен е по пощата и пр.). В случаите, когато се предоставя нематериална облага (услуга или създаване на преимущество), получаването й от длъжностното лице се изразява в осигуряването на безпрепятствена възможност то да реши по свое усмотрение дали да се възползва от нея. Възможно е действията на субекта на активния подкуп да са осъществени в отсъствието на длъжностното лице, както и при липса на съзнание у него за предоставянето на облагата. При всички случаи обаче, за да е съставомерно деянието, следва да е ясно с каква цел е дадена облагата, т.е. в какво се състои целеното от дееца служебно поведение на длъжностното лице.

При “приемането” длъжностното лице осъзнава, че е придобило владение върху дара/облагата, като едва след това изразява отношението си към вече получената облага, съгласявайки се да извърши исканото действие или бездействие по служба.

Фактическата връзка между “даването” и “получаването” на подкупа не е от решаващо значение за отговора на въпроса кога е довършен активният подкуп. Отделната регламентация на активния и пасивния подкуп означава, че наказателно-правните норми, които уреждат тези деяния, третират като завършени престъпните прояви не само при осъществено “приемане“, респ. “даване” на подкупа, но и другите такива прояви. В хипотезите на “обещае” и “предложи” активният подкуп несъмнено е мислим и без насрещно деяние, тъй като е възможно длъжностното лице, на което се предлага или обещава дарът/облагата, да откаже да приеме предложението или обещанието. При тези форми на изпълнително деяние активният подкуп е довършен със самото изпълнение на “предлагането” и “обещаването“.

Пасивни подкупи

Кореспондиращи на “предложи” и “обещае” като форми на изпълнително деяние на активния подкуп са формите на изпълнително деяние по чл. 301 от НК “приеме предложение за дар или облага” и “приеме обещание за дар или облага“, т.е. това е т.нар. пасивен подкуп. С “приемането” на предложението или обещанието за дар или облага се криминализира поведението на длъжностното лице – субект на пасивния подкуп по чл. 301 от НК по изразяване на съгласие с отправената му оферта или с поетия ангажимент на подкупващия да му предостави дар/облага, за да действа то користно (с цел да набави за себе си облага) при изпълнение на службата си. В тези случаи престъплението по чл. 301 от НК е довършено с факта на даване на съгласието от длъжностното лице с отправеното му предложение или направеното му обещание.

Възможната времева дистанция между “получаването” на дара и неговото “приемане” от длъжностното лице, между “даването” и “получаването” на дара, както и разликата в съдържанието на понятията “получи” и “приеме“, предполагат различни отговори по въпроса за довършеността на престъпленията по чл. 304, ал. 1 от НК и по чл. 301 от НК.

Корелираща на “даде” като форма на изпълнително деяние на активния подкуп е формата на изпълнително деяние по чл. 301 от НК “приеме” дар или каквато и да е облага. С “приемането” на облагата деецът – субект на пасивния подкуп по чл. 301 от НК – изразява положителното си отношение към предоставянето й във фактическата му власт и/или във възможността му да я ползва, потребява и консумира, съзнавайки неправомерността на този факт. Когато “приема” дара, длъжностното лице не “довършва” чуждото престъпление активен подкуп по чл. 304 от НК, а осъществява състава на своето престъпление – пасивен подкуп по чл. 301 от НК. Следователно престъплението по член 301 от Наказателния Кодекс при форма на изпълнително деяние “приеме дар или каквато и да е облага” е довършено с приемането на дара или облагата.

В случай, че спрямо Вас е образувано наказателно производство за активен или пасивен подкуп, не се колебайте да се свържете с нас. Кантората разполага с добри адвокати имащи богат опит в тази област.

Предварителен договор за покупко-продажба на имот – ако ви предстои покупката или продажбата на имот трябва да знаете, че това не е нещо, което става от днес за утре. Тази сделка е обвързана с много документация и дори и вече да сте намерили купувач, това не означава, че нямате повече задължения.

Сигурни сме, че сте запознати, че с покупко-продажбата се сключва нотариален акт, с който се прехвърля собствеността на имота. Решението за покупка не се взима лесно било то заради цената на имота или други фактори. Много от купувачите и дори продавача може да изпитат колебания и да изисква изпълнението на определени условия преди подписването на нотариалния акт.

В тези случаи най-добре се разбира важността от сключването на предварителен договор за покупко-продажба на имот.

Той се сключва в ситуации, в които не всички условия на продавача и купувача са на лице, но все пак има желание за осъществяване на сделката. С подписването на предварителен договор се гарантира сигурността в отношенията между купувача и продавача. След като се изчистят всички други условия по сделката и двете страни са удовлетворени се преминава към сключването на нотариален акт пред нотариус, с който се извършва продажбата на имота.

Предварителният договор за покупко-продажба има подготвителен характер. Използва се за гаранция за сериозността на участниците в сделката. В него се описват по-следващите стъпки, които трябва да се осъществят до подписването на нотариалния акт и се посочва насрочената дата за това.

Съдържание на предварителния договор

Този договор задължително трябва да бъде изготвен от добър адвокат, който адекватно да включи всички ваши интереси в него. Покупката или продажбата на имот не е шега работа, а многопластова сделка. За да са удовлетворени и двете страни е препоръчително предварителният договор да включва всички важни условия по сделката.

Много важен момент, както за продавача, така и за купувача е в договора да бъде включена крайната цена на имота. Щом тя е посочена в договора, цената не може да се променя едностранно. Ако и двете страни имат съгласие относно цената най-добре е тя да бъде фиксирана в договора преди някоя от страните да иска промяна.

След сключването на предварителният договор купувача трябва да плати капаро – част от цената на имота, която е предварително уговорена. Най-често капарото е в размер на 10% от посочената цена на имота.

Предварителният договор трябва да включва и дата, на която ще се подпише нотариалния акт от нотариуса. Важно е да отбележим, че за по-голяма сигурност се посочва дата – ден, месец, година, а не период от време след сключването на предварителния договор.

Други важни подробности в предварителният договор са датата или периода, в който новият собственик може да се нанесе в имота. Това се нарича предаване на владението. Разбира се важно е да се съобрази времето, от което стария собственик се нуждае да се изнесе от имота.

Как се сключва въпросният предварителен договор за покупко-продажба на имот

Предварителният договор се изготвя в обикновена писмена форма, където се описва имота и неговата цена. След като договорът бъде изготвен от адвокат, той трябва да се представи пред двете страни и да се обсъдят клаузите му. Преди страните, които участват в сделката да се подпишат те трябва да се легитимират с лична карта.

Ако някоя от страните в сделката не може да участва лично в подписването на договора, може друго лице да я представлява с предоставянето на нотариално пълномощно.

Предварителният договор за покупко-продажба нe се заверява нотариално. Единственото условие за валидността му е подписа на страните, които участват в сделката.

За повече информация относно този вид договор или съдействие при изготвянето на такъв може да се обърнете за юридически услуги към нашите адвокати.

Ако ви предстои скоро да сключите брак, то е добре да се запознаете с така наречение предбрачен договор и неговите функции. Разбира се, много по-добре ще е да не се стига до влизането му в сила, но сигурността, която подобен документ дава е от значение за много хора, които са на прага на брачните си взаимоотношения.

Предбрачният договор е документ, който се сключва с цел да уреди имуществените отношения на съпрузите. Това е един от трите режима, които могат да влязат в сила при разпределянето правата върху имуществото при развод по взаимно съгласие или по исков ред, или смърт на единия от съпрузите.

Предбрачният договор се сключва преди встъпването в граждански брак и задължително се подписва пред нотариус. Има случаи, в които съпрузите решават, че искат да съставят такъв документ и след сключване на брака, което също е възможно.

Семейният кодекс (СК) е норматив, който урежда отношенията между съпрузите, родството, осиновяването, настойничеството и попечителството. От 2009 година всеки мъж или жена, които сключват брак имат право да направят брачен договор.

Освен с подписването на този тип документ, съпрузите могат да разпределят имуществото си по още два режима: законов режим на общност и законов режим на разделност.

Кои са 3-те задължителни точки в предбрачния договор

Подготвянето на един предбрачен договор е важен момент за уреждането на отношенията относно имуществото между бъдещите съпрузи. В него могат да бъдат включени много точки, които са съгласувани с наредбите в Семейния кодекс.

Ето, кои са трите задължителни клаузи, които всеки един предбрачен договор трябва да съдържа:

• Уреждане на имуществения режим

Вече споменахме, че има два имуществени режима, според които може да се разпредели имуществото между съпрузите.

Режима на общност се изразява в общото притежание на придобитите по време на брака имущество, вещи и пари.

Когато имаме режим на разделност, вещите придобити от един от съпрузите до определена предварително договорена сума се считат за притежание на лицето, чието име е вписано като собственик. 

Може да се избере прилагането на един от двата режима по отделно или да се направи комбинация между двете системи.

• Уреждане на разпределението на имуществото при развод

Тук е важно да се посочи как ще се процедира ако съпрузите вземат решение да се разведат. Разпределението на имуществото е главната тема в тази клауза. Съпрузите трябва да посочат как това ще се случи – дали имуществото ще се разделя на равно между двамата или ще се посочат определени активи, които всеки от тях ще получи.

• Уреждане на разпределение на имуществото при смърт

В тази клауза се посочва какво ще се случи с общото имуществото, ако един от съпрузите почине. Отношенията относно това включват наследяване на имуществото или с друго споразумение.

Това са 3 задължителни точки, които трябва да бъдат включени в съставянето на всеки предбрачен договор, защото разглеждат възможни ситуации и начина за уреждане на отношения при настъпването им.

Всеки документ от такова естество може да включва и допълнителни клаузи относно нуждите и желанията на съпрузите.

Какви са стъпките за съставяне на предбрачен договор

Предбрачният договор се изготвя от адвокат. Ние предлагаме подготвянето на този документ след консултация с бъдещите съпрузи.

След като се изготви, договорът трябва да бъде подписан пред нотариус лично от двамата участници в правоотношението. Важно е да отбележим, че такъв тип договори не могат да бъдат подписвани от нотариално заверено лице.

Предбрачният договор и удостоверението от нотариуса трябва да бъдат предоставени при сключването на гражданския брак. В акта за сключването на граждански брак трябва да се отбележи наличието на предбрачен договор. Следва тези документи да се впишат в брачния регистър, агенцията по вписванията и имотния регистър.

Задължението за издръжка след развод на ненавършило пълнолетие лице, е на двамата родители без значение дали те са имали брак или са били само във  фактическо съжителство и бащата е припознал детето. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК: „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”.

В правната теория и съдебната практика се застъпва разбирането, че правото на издръжка на ненавършили пълнолетие деца е безусловно, предвид това, че то възниква, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Все пак, вземаки предвид  приетото в ППВС № 5/ 1970, ако детето има лични доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти и други такива, те се отчитат при разрешаването на въпроса дали и в каква степен то е нуждаещо се от издръжка. Безусловността обаче не се отнася до възможностите на родителя да дава издръжка и при фактическа невъзможност на родителя да дава издръжка в необходимия размер, следва да се търси следващия по реда на чл. 140 СК.

В ал. 2 на цитираната разпоредб, обаче, а е предвиден минимален размер на издръжката за едно дете, който е съобразен със социално- икономическите условия в страната – размера на издръжката не може да бъде малък от една четвърт от минималната работна заплата, която към настоящия момент е 780, 00 лв. или към момента издръжката е –  не по-ниска от 195 лв.

Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Всеки от родителите дължи издръжка съобразно възможностите му да я плаща. Т.е. няма формула, според която при определен доход да се дължи точно определен размер, преценката е свободна за съда, но законоустановените критерии са нуждите на детето и възможностите на родителя. Счита се, че възможност да дава издръжка има лицето, което разполага със свободни средства след задоволяване на собствената си необходима издръжка. В невъзможност да дава издръжка се намира лицето, което с доставянето на издръжка другиму би накърнило съществено собствената си необходима издръжка.

При дела за издръжка и в съдебната практика се е наложило разбирането, че издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого живее детето, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.

Не се освобождават от задължението за заплащане на издръжка лица, които не работят, нямайки възожност затова или се издържат от пенсия, стипендия или издръжка.

Погасяване на правото на издръжка след развод

Правото на издръжка на ненавършили пълнолетие деца от родителите им, се погасява при навършване на пълнолетие, както и при сключване на брак от непълнолетния и при пълно осиновяване.

Право на издръжка на пълнолетни лица при продължаване на образованието

Пълнолетни лица, продължаващи образованието си, продължават да имат право на издръжка при наличието на определени предпоставки, регламентирани в чл. 144 от СК, а именно: Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца:

• ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на 20 години при обучение в средно училище; и на 25 години при обучение във висше учебно заведение;
• и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си;
• и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно.

Т.е., според правната теория и практика, „пълна безусловност на задължението в случая не е налице за разлика от издръжката на ненавършили пълнолетие деца“.

Трябва да се подчертае, че присъдената издръжка на ненавършилото пълнолетие лице се погасява автоматично с навършването на пълнолетие и вече не се дължи. Затова, в случай, че са налице предпоставките по чл. 144 СК, посочени по-горе, е необходимо да се поиска на това основание – доброволно или пред съд.

Издръжка за минало време

Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска.

Издръжка на бивш съпруг

Издръжката на бивш съпруг е особен вид издръжка, която може да бъде присъдена на съпруга, който няма вина за прекратяването на брака. Вижте и правните услуги, които предламе при:

• развод по взаимно съгласие;
• развод по исков ред;

В Семейния кодекс и семейното право е предвиден тригодишен срок, в които издръжката се дължи, освен в случаите, когато помежду си страните са уговорили по-дълъг срок от предвидения в закона. Възможно е обаче, съдът да продължи срока за плащане на издръжката, ако положението на този в полза на когото се изплаща е тежко, като в този случай трябва да се вземе предвид и възможността на задълженото лице, да продължава да я предоставя. Тези две условия са предвидени кумулативно.

Размера на издръжката, която се дължи се оределя в зависимост от:

• нуждите на лицето, което има право на издръжка
• и възможностите на лицето, което я дължи.

Прекратяване на задължение по заплащане на издръжка на бивш съпруг

Освен в по–гореописаните хипотези, при които плащането на издръжка на бивш съпруг се прекратява с изтичането на определен срок, има още една законова възможност, според която правото на издръжка следва да бъде прекратено при встъпването в брак от страна на съпруга, на който се изплаща такава.

В случай, че имате проблем със заплащането на издръжка и присъждането на такава не се колебате да се свържете с нас. Кантората разполага с добри адвокати, имащи сериозни познания и богат опит в тази правна сфера, които биха могли да Ви съдействат!

Едно от основните задължения в капиталовите търговски дружества (с ограничена отговорност, акционерно и капиталово с акции) на участващия в тях съдружник или акционер е да прави вноски в дружеството. То е основополагащо за формирането на имуществения актив на компанията, чрез който тя влиза в оборота и се свързва с други контрагенти.

Няма начин за освобождаване от задължението за вноска, но има различни начини, по които то може да бъде изпълнявано. Основните са 3, в зависимост от нейното естество – непарична, парична или смесена. Апортът е именно един от тях.

От друга страна може да се каже, че апортът е сделка, чрез която се прехвърлят правата върху конкретното непарично право от притежателя му към съответното дружество, в което се извършва вноската.

Какви видове може да са непаричните вноски

Или с други думи, какви точно са правата, които можете да апортирате?

Всякакви имуществени права могат да бъдат предмет на дружествен апорт, включително:

• собственост върху движими вещи и недвижими имоти;
• ограничени вещни права като право на ползване и право на строеж;
• вземания върху такива вещи;
• права върху нематериални блага – патент, търговска марка, авторско право, ноу-хау;
• право върху ценна книга;
• собственост върху имуществена съвкупност – например наследство или търговското предприятие, което съдържа фактически отношения, права и задължения в състава си.

Този списък не е изчерпателен, а Търговският закон (ТЗ) очертава забрана единствено за бъдещия труд и услуги като недопустим предмет.

Какво трябва да направите за реализиране на апорт

Основно изискване е извършването на непарична вноска да бъде отразено в договора или устава на дружеството чрез записване имената на лицето, което внася апорта, изчерпателно описване на вноската, нейната парична оценка и на какво се основават прехвърляните права.

Ключов момент е оценяването на непаричната вноска. В ТЗ е предвидено, че непаричната вноска в капиталово търговско дружество трябва да бъде оценена от три независими експерта. Последните се посочват от Агенция по вписванията, което става по подадена съответна молба от лицето, което прави апорта пред компетентния окръжен съд. 

Ако става въпрос за увеличаване на капитала посредством непаричната вноска, оценката трябва да се направи след съответно решение на общото събрание на участниците в дружеството относно направата на увеличението. Експертното заключение подлежи на вписване. В случай, че внасящият апорта не се съгласява с дадената оценка, тя не подлежи на преразглеждане.

Начини за извършване на апортна вноска според предмета

Конкретният метод зависи от естеството на правото, което е предмет на апортната вноска. Тук ще бъдат разгледани две от най-честите хипотези.

• Апорт на недвижим имот

Налице е изключение от правилото за сключването на сделката под формата на нотариален акт, когато става въпрос за прехвърляне на собствеността върху недвижима вещ. В случая е достатъчно сделката да бъде извършена само с нотариално заверяване на подписите. Договорът за апорта трябва да бъде подкрепен от странично съгласие на вносителя в писмен вид в същата нотариална форма.

При прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот в рамките на апорт, дружеството трябва да представи за вписване извлечение от учредителния договор с нотариална заверка. Правата на вносителя се проверяват на две нива, първо от нотариуса при заверката на съгласието и второ – от съдията по вписванията при предоставяне на документите за вписване.

• Апорт на вземане

Прилагат се правилата за прехвърляне чрез цесия (чл. 99-100 от ЗЗД). Самата вноска трябва също да бъде извършена с устава/дружествения договор и да се приложат доказателства за съобщаването на длъжника че съответното вземане се прехвърля на друг кредитор.

Имате нужда от правно съдействие за извършване на апортна вноска или друго действие в сферата на търговските и дружествените отношения? Обърнете се към опитен в областта адвокат от кантората на AdvokatSofia.bg със своите въпроси.

Терминът несеквестируемост се ползва в процеса по принудително изпълнение срещу длъжниците, които не са изпълнили своите парични задължения в срок. За да бъде разяснен, накратко описваме, кога несеквестируемостта може да ни спаси от принудително изпълнение. В случаите, в които даден дълг не се изпълни доброволно и навреме, кредиторът (лицето, на което дължите) може да се защити със съдействието на съдебен изпълнител. По различни законови способи той може си извади изпълнителен лист. От този момент съдебен изпълнител започва принудителни действия, с цел паричното задължение да се погаси въпреки волята на длъжника. Предприемат се мерки върху цялото имущество на длъжника, независимо от размера и вида на дълга. Такива са запори на банкови сметки, опис, оценка и предаване за пазене на движими вещи, продан на движими вещи, публични търгове на недвижими вещи, включително имотът, в който длъжникът живее.

Какво се определя като несеквестируемо имущество?

Имуществото, върху което е забранено принудително изпълнение се дели на две групи: несеквестируеми доходи и несеквестируеми вещи. Важно е да познавате кои доходи и вещи спадат към несеквестируемите задължения.

• Несеквестируеми доходи

Тези доходи се делят на две групи според степента на несеквестируемост: изцяло и частично.
В групата на изцяло несеквестируемите доходи попадат: обезщетенията по социалното осигуряване, обезщетенията по трудов договор, обезщетения за безработица, пари за командировка по Кодекса на труда, държавни помощи, стипендии, издръжка;

В групата на частично несеквестируемите доходи попадат: суми в банкови сметки; възнаграждения получени по трудов договор, суми за пенсии.
За да бъдем максимално изчерпателни, ще посочим и доходите, които подлежат на принудително изплащане (секвестируеми доходи). Това са обезщетения по трудово правоотношение, суми по банкови сметки, които не са от заплати и пенсии и суми постъпило по-рано от един месец от налагане на запора.

• Несеквестируеми вещи

Тази група се разделя на движими и недвижими вещи. Следва да разгледаме кои са вещите, които попадат в тези групи, както и кои са секвестируемите вещи.

В групата на несеквестируемите движими вещи се включва храна за длъжника и неговото семейство, горива за отопление, пособията на длъжника, които са необходими за изпълнение на свободна дейност, вещи за лично потребление, детски храни и дрехи, изкуствени органи, домашни любимци, ученически пособия,

Към несеквестируемите недвижими вещи спада жилището на длъжника при условие, че той или членовете на семейството му нямат друго жилище.
Секвестируеми са всички вещи, които не влизат в горепосочените групи. Това са лек автомобил, мебелите и всякакъв вид техника, които длъжника притежава.

Видове вземания и съдебни изпълнители

Размера на дълга и условията по принудително изпълнение върху цялото имущество зависят от това, дали дългът се дължи към частно лице или към държавата и общините. Частните лица могат да бъдат физически или юридически. От името на държавата и общините действат различни публични органи като НАП, НОИ, кметът на съответната община и т.н. За дълг към частно лице се прилагат процедурите и защитата по Гражданско процесуалния кодекс, за публични задължения – по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Имайте предвид, че съгласно последните изменения на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, публичните изпълнители по непогасени публични задължения не могат да налагат запори върху по-голям размер средства на длъжниците.

За да се извърши принудителното изпълнение срещу длъжника, следва да се изпълни законово уредено производство – с осъдителен иск, завършил с влязло в сила решение, или със заповед за изпълнение, а при публичните задължения – процедурите по ДОПК. С изпълнителния лист се ангажира съдебен изпълнител. Съдебните изпълнители биват два вида – публични и частни. Най-често се прибягва до частен съдебен изпълнител. За частните съдебни изпълнители има определен закон, който определя техният статус – Закон за частните съдебни изпълнители. Според този закон държавата възлага на частният съдебен изпълнител принудително изпълнение. Налице са и законови процедури по ангажиране на съдебната им отговорност при незаконно принудително изпълнение, съгласно чл. 441 от ГПК.

Ако имате нужда от адвокат при дела срещу ЧСИ, можете да ни потърсите.

Последици и срок на действие на имуществения запор

Първата стъпка на принудителното изпълнение е изпращането на покана до длъжника за извършването на доброволно изпълнение. В тази покана се посочва деня и часа, в които съдебният изпълнител ще направи изпълнителни действия спрямо имущество на длъжника по избор на съдебния изпълнител.

В случаите, когато става въпрос за имот се посочва деня и часа, в който ще се направи опис. Ползва се и съдействието на органите на МВР. Запорът се налага върху движими вещи, вземания и банкови сметки на длъжника. Запорът има сила от уведомяването на банката, а не на длъжника.

От момента на налагането на запора, длъжникът се лишава от възможността да използва съответното имущество, включително средствата по банковата си сметка, даже те да надвишават размера на дълга.

В закона не се определя срок на продължителност на запора. Това означава, че изпълнението е валидно до приключване на производството.

В българското законодателство са регламентирани общо 4 вида мерки за неотклонение, постановявани в рамките на наказателното производство. По отношение на непълнолетни могат да се вземат само точно определени мерки за неотклонение, поради специфичното положение на ненавършилите 18-годишна възраст като субекти на наказателното право и процес.

Класическите мерки за неотклонение са подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. Сред тях подписката е възможно най-леката и е единствената, която не подлежи на съдебен контрол. Именно нея ще разгледаме в следващите редове, излагайки основното, което има нужда да знаете като граждани.

Целта на мярката е да послужи за пречка на обвиняемия, която да го възпре от извършването на престъпление или от осуетяването на изпълнението на присъдата, която може да бъде постановена спрямо него в рамките на наказателния процес. Това са и основанията, при които може да се наложи такава мярка.

Тук става въпрос за класическа превантивна цел, т.е. държавата взема мярка за предотвратяване на последващо престъпно поведение или такова, насочено срещу осъществяване на правомощието ѝ да изпълни наложеното наказание. Затова не бива да ви притеснява, ако такава мярка ви бъде наложена, особено, когато тя е, както вече споменахме, най-леката възможна.

Мярката се налага само на вече привлечено като обвиняем лице. Налагането ѝ не е задължително, ръководно-решаващият в съответния етап орган преценява дали тя има нужда да бъде наложена за гарантиране безпрепятственото провеждане на процеса.

Тя може да се наложи само по дело от общ характер, когато са налице доказателства, водещи до формирането на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението.

Какво представлява подписката като мярка за неотклонение

Подписката представлява задължаване на обвиняемия да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган. Това се описва в акта, с който подписката се налага.

Т.е. обвиняемият може да напуска местоживеенето си, но за това трябва да получи предварително разрешение от съда или прокурора. По този начин се гарантира присъствието ви в процеса и неговото успешно приключване. Това, което е важно да запомните е, че тази мярка за неотклонение не позволява на обвиняемия да напуска пределите на Република България.

Спазването на тази мярка се контролира от структурите на Министерството на вътрешните работи (МВР), а при констатация на нарушение на мярката се уведомяват прокуратурата или съда, в зависимост от етапа, в който се намира процесът.

Обжалване на мярката за неотклонение подписка

Имате възможност да обжалвате взетата спрямо вас мярка за неотклонение в рамките на наказателния процес. Следва да имате предвид, че тъй като не подлежи на съдебен контрол, ако ви е била наложена в рамките на досъдебното производство (първия етап на наказателния процес, който се води от органите на следствието – разследващи органи и прокурор), нямате право да я обжалвате пред съда.

Подписката, наложена в досъдебния етап от разследващия орган, например от разследващ полицай, може да бъде обжалвана пред прокурора. Подписката, която е наложена от прокурор се обжалва пред по-горестояща прокуратура. Като постановеното от по-горестоящата прокуратура по отношение на обжалването на мярката има окончателна сила.