Досъдебно производство
Образуването на досъдебно производство е задължително по делата от общ характер.
Образуването на досъдебното производство поставя началото на наказателния процес и от този момент тече законният срок за разследване.
То представлява правното и фактическо основание да могат от този момент да се извършват действия по разследване и да могат да се събират и проверяват необходимите доказателствени материали.
Предпоставки за образуване на досъдебно производство
Първата предпоставка е наличието на законен повод, който по същество представлява информацията, доведена до знанието на компетентен орган, в която се съдържа твърдение, че е извършено конкретно престъпление от общ характер. Законните поводи са 4 и са изчерпателно посочени в НПК:
а/ съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление. Съобщението трябва да отговаря на две абсолютни условия – да не е анонимно и да е доведено до знанието на прокурор или разследващ орган;
б/информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване, за което пак важи изискването да не е анонимна;
в/личното явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление;
г/непосредственото разкриване от органите на досъдебното производство на признаци на извършено престъпление;
Втората предпоставка е наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, а такива са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Предположение е налице, когато са събрани данни, при преценката на които може да се направи вероятен извод, че е извършено престъпление, а то е основателно, доколкото се базира и подкрепя от обективните данни, събрани и проверени преди образуване на процеса.
Третата предпоставка за образуване на досъдебното производство е компетентен орган. Компетентен да образува досъдебното производство е при законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление е прокурорът.
Четвъртата предпоставка за образуване на досъдебното производство е надлежен акт.
Когато се образува с постановление на прокурора, в него се посочват: датата и мястото на съставянето му; органът който го съставя; законният повод и данните, въз основа на които се образува досъдебното производство и органът, който да извърши разследването. Когато производството се образува с протокола от първото действие по разследването по смисъла на чл. 212, ал. 2 от НПК се посочват и законният повод и данните за извършеното престъпление. В акта за образуване на досъдебното производство не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъплението.
Стадии на досъдебното производство
Стадиите не досъдебното производство са разследване и действия на прокурора след приключване на разследването.
Разследване
След като се образува досъдебното производство, разследващият орган извършва всички действия по разследването, които са необходими и възможни във всеки конкретен случай. В тази връзка разследващият орган разполага с т.нар. оперативна самостоятелност.
Действията по разследването са изчерпателно посочени в НПК, а именно разпит, оглед, експертиза, претърсване и изземване, следствен експеримент, разпознаване, специални разузнавателни средства.
Когато разследващият орган реши, че е събрал достатъчно доказателства за вината на конкретното лице в извършване на конкретното престъпление, той докладва на прокурора и след този доклад изготвя постановление за привличане на обвиняем.
С изготвянетo на постановлението и чрез него се конституира фигурата на обвиняемия. От този момент по делото има обвиняем. В постановлението за привличане на обвиняем се формулира конкретното обвинение.
Реквизитите, които задължително трябва да съдържа постановлението за привличането на обвиняем са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 219, ал. 3 от НПК. Липсата на който и да било от тях представлява процесуално нарушение от категорията на съществените.
След изготвяне на постановлението за привличане на обвиняемия, обвиняемия се призовава, за да му бъде предявено това постановление, а то значи да се даде възможност на обвиняемия в присъствието на неговия защитник да се запознае, т.е. да прочете постановлението за привличане на обвиняемия и да получи препис от него. Съдебната практика е категорична, че непредявяването на постановлението на обвиняемия е съществено процесуално нарушение, защото ограничава правата на обвиняемия.
След като предяви постановлението за привличане на обвиняемия, разследващият орган е длъжен незабавно да пристъпи към разпит на обвиняемия. Разпитът на обвиняемия е първото средство за защита, което има на разположение след като му е предявено постановлението за привличане на обвиняемия, поради което той трябва да се извърши незабавно след предявяване на постановлението за привличане на обвиняем.
След разпитът на обвиняемия разследващият орган продължава да извършва едни или други действия по разследването. Целта им да извърши всички действия по разследването, за да провери обясненията на обвиняемия или да установи всички факти, които ще бъдат оценявани като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Когато разследващият орган реши, че е извършил всички действия по разследването за разкриване на обективната истина, преди да предяви разследването, докладва на прокурора. В случай, че прокурорът констатира допуснати процесуални нарушения той или разследващият орган по негово указание, отстраняват така допуснатите нарушения.
Следващото действие е предявяване на разследването, като на обвиняемия и неговия защитник, на пострадалия и неговия повереник се осигурява възможност да научат съдържанието на всички материали, които са приложени по делото, както тези от действията по разследването, така и тези от другите процесуални действия.
За предявяване на разследването са съставя протокол, който се подписва от обвиняемия, пострадалия и техните защитници и повереници, затова че са се запознали с материалите по делото. В този протокол се вписват още техните искания, бележки и възражения, които се правят. Според ВКС непредявяването на разследването е винаги съществено процесуално нарушение.
Когато при предявяване на разследването са направени искания, бележки и възражения, това е третият задължителен път, когато разследващият орган докладва на прокурора, който се произнася по тях.
Ако прокурорът уважи направените искания напр. за събиране на нови доказателства, след извършване на допълнителните действия по разследването, разследващият орган отново предявява разследването по същите правила.
След като предяви разследването, разследващият орган изготвя своя заключителен акт, който е обвинително заключение, заключение за прекратяване или заключение за спиране.
След като изготви заключението си, разследващият орган изпраща делото на прокурора, от който момент започва вторият стадий на досъдебната фаза.
Действия на прокурора след приключване на разследването
В този стадий прокурорът решава 3 въпроса: дали делото да се прекрати, дали делото да се спре и дали делото да се внесе в съда. Ако прецени, че делото следва да се прекрати или да се спре, прокурорът се произнася с постановление, което е решаващ юридически акт. Прокурорът може да се произнесе с предложение, когато предлага на съда обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание при условията на чл. 78 от НК или когато отправи до съда предложение за решаване на делото със споразумение. В останалите случаи, прокурорът изготвя обвинителен акт, който внася в съда и по този начин повдига обвинение на конкретно лице за конкретно извършено престъпление пред съда.
Адвокатите от Адвокатска кантора „Димова, Расташки и Ко“ биха могли да Ви окажат висококачествена професионална помощ във всеки един момент от развитието на досъдебното производство, затова не се колебайте да се свържете с нас.
Адвокатска помощ при досъдебно производство
Имате нужда от добър адвокат за досъдебно производство?