Дела за издръжка

Дела за издръжка са едни от най-честите в семейното право. Издръжката представява задължение за заплащане на определена парична сума, което задължение възниква по силата на закона, тогава когато едно лице член на семейството има нужда от средства за съществуването си.

Битува разбирането, че издръжка се дължи само от родител по отношение на неговото ненавършило пълнолетие дете. Всъщност лицата, които могат да търсят издръжка могат да бъдат и пълнолетни лица, тогава когато са налице предвидените в закона предпоставки.

Две са общите предпоставки, които следва да са налице кумулативно, а именно лицето, което търси издръжка да е неработоспособно и да не може да се издържа от имуществото си.

Тук се поставя въпросът какво значи лицето да не може да се издържа от имуществото си – включват се не само доходите на лицето, но и всички други имуществени права, които могат да се трансформират в пари. В съдебната практика се приема, че в имуществото на лицето не се включват обикновените и ежедневни движими вещи, обикновената покъщнина и необходимото жилище.

Кое жилище е необходимо? Това, което е необходимо на лицето като жилищна площ, за да живее. Ако имаме напр. един възрастен и болен човек на 70 г., който получава минимална пенсия, няма други доходи, но той е собственик на една триетажна къща се приема, че в този случай този човек има имущество, от което би могъл да се издържа, тъй като напр. може да отдаде под наем някои от етажите и съответно да получава наемна цена. Ако обаче отново имаме един възрастен и болен човек, който живее в една малка къща с 2 стаи, би следвало да се приеме, че този човек няма имущество, от което би могъл да се издържа.

На следващо място, кои са задължените лица, т.е. от кого можем да търсим издръжка. Законът ги е подредил в определена поредност (чл. 140 СК), а именно това са децата, настоящият съпруг, родителите, бившият съпруг, внуци и правнуци, братя и сестри, дядо и баба и възходящи от по-горна степен.

Издръжка на ненавършили пълнолетие деца от техните родители

Въпросът за издръжката най-често се поставя тогава, когато е налице неразбирателство между двама души, които имат общо дете, живеят на съпружески начала и желаят да се разделят или имат сключен брак и желаят да се разведат.

В този случай обикновено детето остава да живее при единия родител, който поема грижите и отглеждането, а другият се задължава да плаща издръжка. Родителят, който не упражнява родителските права, се осъжда да заплати издръжка. Въпросът за издръжката на детето е един от въпросите, по които съдът е задължен да се произнесе при развод. Правото на издръжка принадлежи на ненавършилото пълнолетие дете, а задължено лице е неговият родител.

Какъв е размерът на издръжката

Само по отношение на издръжката на децата законът постановява, че минималната издръжка на на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. От 1 април 2022г. минималната работна заплата е в размер на 710 лв., т.е. минималният размер на издръжката е в размер на 177.50 лв. Съдът е свободен да прецени съобразно конкретния случай и обстоятелствата по делото какъв да бъде точният размер на присъдената издръжка, като взима предвид нуждите на детето и материалните възможности на родителя.

Може ли да се търси издръжка за минало време

Издръжка за минало време може да се търси най-много за 1 година преди предявяването на иска, т.е. ако имаме предявен иск за издръжка е допустимо да се поиска от съда да присъди и неплатената издръжка за минало време, но само за 1 година назад. Ако обаче се търси издръжка за минало време, съдът не може да я присъди служебно, т.е. следва да се поиска от съда, за да я присъди.

В какъв процес и как може да се иска издръжка след развод

В случай, че родителите нямат сключен брак и са разделени следва да се заведе дело пред съда, като ще се иска от него да уреди няколко основни въпроса, а именно: относно упражняването на родителските права, издръжката на детето, определянето на режим на лични отношения с родителя, който няма да упражнява родителските права, ползването на семейното жилище.

Когато родителите са сключили брак и желаят да се разведат, въпросът за издръжката на децата, е един от задължителните, по които следва да се произнесе съдът по бракоразводното дело.

До кога се дължи издръжка на дете

Издръжка уредена в чл. 143 СК се дължи, докато детето навърши пълнолетие, т.е. до навършването на 18-годишна възраст. Семейният кодекс обаче урежда още един вид издръжка, а именно издръжката пълнолетни учащи се деца от родители уредена в чл. 144 СК. Когато детето навърши 18 години няма право на специфичната издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, ако обаче макар и пълнолетно детето продължи своето образование, тогава законът казва, че може да иска издръжка от родителите си, ако са налице предпоставките за това.

Предпоставките са няколко. На първо място, децата следва да учат редовно в средно или висше учебно заведение. Издръжка се дължи докато трае срокът на обучението. Законът обаче поставя и горна възрастова граница – 20 г. при обучение в средно и 25 г. при обучение във висше учебно заведение. На следващо място, законът казва – да не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, т.е. ако има доходи пълнолетният учащ се няма да има право да търси издръжка от родителите си.

И на последно място, родителите да могат да дават издръжката без особени затруднения. Ако родителят няма материалната възможност да я дава, той може да се освободи от задължението си да заплати издръжка (отказ от издръжка).

Дело за издръжка – как може да се измени размерът на присъдената такава

Възможно е да е водено дело за издръжка, когато детето е било съвсем малко, напр. на 1г., с течение на времето нуждите на детето нарастват, разходите също. В този случай присъдената издръжка става недостатъчна.

Как следва да се постъпи? Родителят, който упражнява родителските права и се грижи за отглеждането на детето, може да заведе дело в съда и да иска увеличаване на размера на присъдената издръжка, с оглед на променените обстоятелства и съответно да иска съдът да съобрази нуждите на детето и да присъди издръжка в по-голям размер. Също така, ако присъдената издръжка е била в минимален размер, с увеличаването на минималната работна заплата, може да се иска и увеличаването на размера на издръжката.

Има присъдена издръжка за дете, но задълженият родител не я плаща – как да постъпя

Съдът е присъдил издръжка в определен размер, задълженият родител не я заплаща, в този случай тъй като има влязло в сила съдебно решение, родителят, който се грижи за детето може да поиска от съда да издаде изпълнителен лист и да заведе дело при съдебен изпълнител. Съдебният изпълнител може да запорира банковите сметки, заплатата на задължения родител, може да възбрани негов имот и така по принудителен път да се събере издръжката, която не е заплатена.

Възможно е обаче задълженият родител да няма никакво имущество и сумите, които се дължат да не могат да се съберат. Законът обаче закриля децата.

След като е образувано делото при съдебния изпълнител и той констатира, че задълженият родител няма имущество, банковите му сметки са запорирани, но няма налични средства, не работи, добре укрива доходите си. Издръжката не може да бъде събрана по принудителен ред. Тогава законът допуска държавата да поеме изплащането на присъдената издръжка. Държавата плаща вместо длъжника. Това правило е приложимо само тогава, когато се касае за издръжка на ненавършили пълнолетие лица, които са български граждани.

Съгласно чл. 152 СК „Държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.“. Родителят чрез съдебния изпълнител подава писмено искане на основание чл. 152 СК до общината по постоянния си адрес за изплащане на издръжката. По отношение на размера има особеност, тъй като е посочен максимума. Съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2022 г. е 90 лв.

И на последно място, родителят, който не плаща издръжка (отказ от издръжка) носи и наказателна отговорност и следва да се образува наказателно дело, тъй като съгласно чл. 183 НК „Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.“. Ако обаче преди постановяване на присъдата от първата инстанция, задълженият родител изпълни задължението си той не се наказва.