Дела за наркотици

Дела за наркотици

При дела за наркотици. според българския Наказателен кодекс са криминализирани следните деяния, свързани с наркотични вещества или техни аналози: произвеждането, преработването, придобиването, държането, държането с цел разпространение, разпространяването без надлежно разрешително, нарушаване на правилата за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, склоняване или подпомагане на другиго към употреба на наркотични вещества или техни аналози, даване другимо на наркотични вещества или техни аналози в количества, които могат да предизвикат смърт и последва такава, системното предоставяне на помещение  на различни лица за употреба на наркотични вещества, организирането на употреба на наркотични вещества и др.

Притежание на наркотични вещества

Най-общо притежанието на наркотици, според българския закон, е поставено под разрешителен режим, а държането им без надлежно разрешително е престъпление, т.е. във всички случаи на установяване на притежание на наркотици се образува досъдебно производство, което не значи, че всички такива производства завършват с осъдителна присъда или с налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода“. За да се предотврати постановяването на осъдителна присъда и налагането на ефективно наказание „лишаване от свобода“ е нужно във възможно най-ранния етап на производството да потърсите адвокатска защита от добър адвокат по наказателни дела. Важно е да се знае, че в случай на установяване притежанието на наркотични вещества, от първия момент Вие имате право на адвокатска защита и никой не може да Ви откаже такава, напротив Вие можете да откажете да извършвате каквото и да било действие по разследването без адвокат.

За притежание на наркотици в Наказателния кодекс (НК) са предвидени  различни наказания като разграничението, което се прави е в зависимост от обстоятелството дали се касае за високорискови наркотични вещества или за рискови такива:

1. За високорискови наркотични вещества или техни аналози – наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева;
2. За рискови наркотични вещества или техни аналози – наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Високорискови наркотични вещества

Те са  описани в Списък I и Списък II от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Най-разпространените сред тях са:

1. марихуана;
2. амфетамини;
3. метаамфетамини;
4. екстази;
5. хашиш;
6. кокаин;
7. хероин;
8. метадон;
9. фентанил;
10. морфин;
11. кодеин и др.

Притежанието на морфин, фентанил, кодеин и метадон се характеризира с някои особености, доколкото морфинът, фентанилът, кодеинът се използват в съвременната  медицината като лекарствени средства, поради което притежанието на този вид наркотични вещества с рецепта, издадена от лекар, не представлява престъпление, т.е. тя представлява образно казано „надлежно разрешение“, каквото законът изисква.

С метадон се лекува хероиновата зависимост, като зависимите се включват в т.нар. метадонова програма като употребата на метадона се предписва и предоставя от лекар. При това лечение се издава карта на включеното в метадоновата програма лице, която също  може да се окачестви като „надлежно разрешение“ по смисъла на закона.

Рискови наркотични вещества

Описани са в Списък III от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Най-често срещани сред тях са различните видове лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, като бензодиазепините (диазепам, ривотрил, ксанакс); фенобарбиталът, кетаминът, който се използва при депресивни състояния и като болкоуспокояващо, заместител на морфина. Всички рискови наркотични вещества са част от съдържанието на лекарствени продукти, които в определено количество се използват и за постигане на ефект на наркотичните вещества, поради което притежанието им без рецепта от лекар съставлява престъпление.

Дела за наркотици и разпространение на наркотични вещества

Разпространението на наркотични вещества и техните аналози,  както тяхното притежание, според българското законодателство е поставено под разрешителен режим. Разпространението на наркотични вещества без надлежно разрешение и притежанието на такива вещества с цел разпространение без надлежно разрешение, представлява престъпление.

Търговията с наркотични вещества, както и с лекарствени продукти, съдържащи такива е допустима само спрямо високорисковите наркотични вещества, разрешени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина и на рисковите наркотични вещества. Т.е. всички случаи на притежание и разпространение на марихуана, амфетамини, метаамфетамини, кокаин, хероин, екстази, хашиш  представляват престъпление.

Българският наказателен кодекс разграничава две форми на изпълнителни деяния, наказуеми с наказанията за разпространение на наркотици.

Първата форма на изпълнително деяние е държането на наркотични вещества с цел разпространение, а втората форма на изпълнително деяние разпространението на наркотични вещества. Предвидените в закона наказания са еднакви и за двете форми на изпълнителните деяние и са както следва:

1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози – лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева;
2. за рискови наркотични вещества или техни аналози – лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

Законодателят  разграничава двете форми на изпълнителни деяния „държане с цел разпространение“ и „разпространение на наркотици“ като при първата форма на изпълнителното деяние разпространението на наркотични вещества все още не се е осъществило, но то е особената цел на държането, а при втората форма на изпълнително деяние са извършени действия по достигане на наркотика до потребителя. Законодателната идея е чрез това  диференциране е да се криминализират всички форми на разпространение на наркотици,  без оглед на обстоятелството дали са във фаза намерение или са на етап изпълнение.

Основният критерий, според който се разграничава дали се касае за държане с цел разпространение или държане за лична употреба е количеството на установените наркотични вещества. Нито в теорията, нито в практиката са определени граници, в рамките на които да се приеме, че наркотичните вещества се държат за лична употреба или с цел разпространение. Този въпрос се решава при всеки конкретен случай с оглед спецификата на установените обстоятелства. Количеството открити наркотични вещества е от особено важно значение за квалификацията на деянието, а от там и за наказанието, което съдът може да наложи,  тъй като държането на наркотици с цел разпространение е наказуемо с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, докато държането на наркотични вещества за лична употреба, когато деянието не съставлява маловажен случай е наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Маловажен случай е налице, когато откритите количества наркотични вещества са изключително малки.

Държането с цел разпространение и разпространението на наркотични вещества са тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс, поради което за гарантиране в максимален обем на правата  на обвиняемия за такова престъпление е необходимо ангажиране на защитник – наказателен адвокат в най-ранния възможен момент на разследването. Адвокатска кантора „Димова, Расташки и КО“ разполагат с наказателни адвокати с богат опит и експертиза по дела за наркотици, поради което не се колебайте да се свържете с нас в случай на необходимост от адвокатска помощ и юридически услуги.