Обжалване на присъда

Обжалване на присъда

Обжалване на присъда се налага, защото съдебната дейност, като всяка човешка дейност, не е застрахована от грешки и за да се гарантират правата на участващите в съдебното производство лица е предвидена възможност за обжалване на съдебния акт.

Въззивно обжалване

Присъдата, постановена от първоинстанционния съд подлежи на обжалване пред по-горен съд в 15-дневен срок от обявяването й. Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките й части, както и само относно мотивите и основанията за оправдаването му. Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата ако са накърнени техни права и законни интереси, но не и когато присъдата е постановена в съответствие с техните искания. Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск. Жалби могат да подават и защитниците и поверениците. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил присъдата до горе стоящия съд.

Въззивната инстанция за разлика от касационната проверява както правилно ли са установени фактите по делото, така и правилно ли е приложен законът, докато касационната инстанция не може да оценява фактическите положения по делото и да ги променя, т.е. тя е длъжна да ги приеме такива, каквито са установени от предходните две инстанции.

Задачата на въззивната инстанция е да се провери правилността на невлязлата в сила присъда, т.е. дали тя е законна, обоснована и справедлива. При въззивното обжалване, съдът проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред. Не случайно въззивната инстанция се нарича още втора първа инстанция или инстанция по същество. Въззивният съд може да установява нови фактически положения. Във въззивното производство намира проявление забраната за влошаване положението на подсъдимия. Тази забрана не е абсолютна и действието й може да се отстрани чрез протест на прокурора или жалба на частния обвинител, а по дела от частен характер с жалба на частния тъжител, в които се съдържа искане за влошаване положението на подсъдимия – за увеличаване на наказанието, за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, за отмяна на оправдателна присъда или за отмяна на освобождаване от изтърпяване на наказанието.

Въззивната жалба и протестът са писмени и същите следва да бъдат подписани от подателя. Съдът чрез който е подадена жалбата или протестът незабавно съобщават на заинтересованите страни, като им изпращат преписи от тях. Страните могат да подават писмени възражения срещу подадената жалба или протест до даване ход на делото пред въззивната инстанция. Жалбата и протеста могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя или прокурора до започване на съдебното следствие пред въззивната инстанция, а ако такова не се провежда до започване на съдебните прения.

Правомощията на въззивния съд са следните:

• да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, когато са допуснати съществени процесуални нарушения, които въззивният съд не може да отстрани;
• да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда, т.е. да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;
• да оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд и да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание;
• да измени първоинстанционната присъда;
• да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 8а и 10 и ал. 5 от НПК;
• да спре наказателното производство в случаите по чл. 25 от НПК;
• да потвърди първоинстанционната присъда, когато не са налице основанията за нейната отмяна или изменение.

Различия между въззивното и касационното производство

За разлика от въззивното производство, където подлежат на проверка всички първоинстанционни актове, на касационно обжалване не подлежат всички решения и присъди на въззивния съд, а само изрично посочените в чл. 346 от НПК. Различни са и пределите на проверка – докато при въззивно обжалване постановената присъда се проверява изцяло, независимо от обжалваните части, от посочените от страните основания и от подалите жалбата лица, то в касационната инстанция се проверяват само онези части от присъдата, за които е подадена жалба или протест и само по отношение на посочените лица.

При въззивното обжалване се проверява както правилното приложение на закона, така и правилното установяване на фактите, докато в касационното производство се следи само за правилното приложение на материалния и процесуалния закон, като в касационното производство не могат да се установят нови фактически положения. На касационно обжалване подлежат само актовете на въззивните съдилища, т.е. ако първоинстанционен съдебен акт по някаква причина не е бил обжалван пред въззивна инстанция, то той не подлежи на касационно обжалване. Като въззивна инстанция действат окръжните и апелативните съдилища, като за гр. София и Софийски градски съд, а като касационна инстанция действа единствено Върховния касационен съд. В касационното производство, както и във въззивното намира приложение забраната да се влошава положението на подсъдимия.

Касационно обжалване

Касационното обжалване е ограничено по отношение на някои актове на въззивната инстанция. Предвид по-ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца не подлежат на касационен контрол актовете, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК. Не подлежат на касационно обжалване въззивните решения на окръжните съдилища, както и новите присъди по делата от частен характер. Изобщо по делата от частен характер е изключено касационното обжалване на въззивните актове.

Жалбата или протестът срещу присъдата или решението на въззивния съд се подава в 15-дневен срок от обявяване на решението или новата присъда на въззивния съд. Този срок е преклузивен. Жалбата и протестът отново се подават чрез съда, постановил обжалваната присъда или решение. Когато мотивите на присъдата не са изготвени в срока за подаване на касационна жалба и протест, се подава бланкетна жалба и протест, като след изготвяне на мотивите се прави допълнение към касационната жалба или протест.

В касационната жалба трябва да се посочи от кого се подава, присъдата, решението и частта, която се обжалва; какво е касационното основание и обстоятелствата, които го подкрепят, искането, което се отправя към съда. С касационната жалба и протеста НЕ могат да се правят възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство с изключение на такива, свързани с допускането, събирането, проверка и оценка на доказателства и доказателствени средства. Жалбата и протестът се подписват от подателя като към тях  се прилагат преписи според броя на страните. Възражение срещу подадената жалба и протест и допълнение към тях може да се направи писмено до даване ход на делото. Касационната жалба и протест се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на страните. Участието на прокурор е задължително, но неявяването на другите страни без уважителна причина не е пречка за разглеждане на делото. Делото се разглежда в отсъствие и на страната, когато не е намерена на посочения от нея адрес. Когато страната е посочила уважителна причина за неявяването си, съдът не следва да даде ход на делото.

Касационни основания

• Нарушение на закона, като под закон се има предвид материален такъв, подзаконов нормативен акт, Тълкувателни решения на пленума на ВКС и на пленума на ВКС и ВАС, а нарушението може да се състои в неправилно приложение на закона /грешка в правната квалификация/ или в неприлагане закон, който е трябвало да бъде приложен /т.е. приложен е недействащ закон;

• Съществено процесуално нарушение, т.е. нарушение на разпоредбите на НПК. Те могат да бъдат абсолютни и относителни. Абсолютните са изчерпателно изброени в закона. Това са случаите, когато няма мотиви или протокол от съдебно заседание, присъдата или решението са постановени от незаконен състав; нарушена е тайната на съвещанието при постановяване на присъдата или решението. Относителните съществени процесуални нарушения са случаите, при които нарушението на процесуалните правила е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено. Относителните не могат да бъдат и не са изчерпателно изброени в закона. Същественото процесуално нарушение, което е касационно основание трябва да бъде отстранимо.
• Явна несправедливост на наложеното наказание, е налице, когато наказанието очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК, неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.

Правомощията на касационната инстанция са следните: да остави в сила присъдата или решението; да отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – да оправдае подсъдимия; да отмени присъдата или решението и да оправдае подсъдимия като му наложи административно наказание; да измени присъдата или решението; да отмени присъдата или решението изцяло или отчасти  и да върне наказателното дело за ново разглеждане.