Шофиране след употреба на наркотици

Шофиране след употреба на наркотици или техните аналози винаги съставлява престъпление. За разлика от шофирането след употреба на алкохол, където по тълкувателен път съдебната практика е утвърдила възприемането на квалифициращия признак „пияно състояние” при наличие на над 0,5 промила алкохол в кръвта на водача на МПС, то при шофиране след употреба на наркотици такъв „качествен” признак не е определен от науката, за установяване влиянието на употребените наркотични вещества или техни аналози, поради което са инкриминирани всички случаи на шофиране след употреба на наркотици или техните аналози.

Посоченото значи, че във всички случаи,  когато се установи, че водачът  на МПС е употребил наркотични вещества, без значение дали и по какъв начин това се е отразило на неговото поведение и дали е повлияло на способността му да управлява превозното средство, той следва да носи наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 3 НК, тъй като са изпълнени признаците от състава на посоченото престъпление.

Важно е да се знае, че е криминализирано шофирането след употребата на наркотици – т.е на всички вещества, които попадат в списъците на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекусорите.

В цитираната Наредба се съдържат списъци, в които са класифицирани различните  видове наркотични вещества и техни аналози, както следва:

1. Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина;
2. Списък II – Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина;
3. Списък III – Рискови вещества.

Ред за установяване на наличието на наркотици при шофиране след употреба на наркотици

В разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК не се съдържа изискване, употребата на наркотично вещество да е установена по „надлежен ред“, макар такъв да е предвиден в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, от където се  прави  извод, че установяването на употребата на наркотично вещество става чрез всички допустими и относими доказателства и доказателствени средства, събрани по реда на НПК, а не по административен ред, т.е. не по реда на цитираната Наредба № 1/2017 г. Иначе казано, доказването на факта, че дадено лице шофира след употреба на наркотични вещества или техни аналози, може да се извърши с всички допустими доказателствени средства – гласни, писмени или веществени, както и по експертен път.

Различия при шофиране след употреба на наркотични вещества и след употреба на алкохол

Употребата на алкохол принципно е разрешена, но, при управление на превозно средство след употреба на алкохол, в закона се съдржа изискване концентрацията на алкохол в кръвта на водача да не надхвърля 0,5 на хиляда. Различно е положението, когато е налице шофиране след употреба на наркотици, което принципно е забранено от закона.

Докато управляването на МПС е забранено в „пияно състояние”, то и особеното състояние, в което се намира водачът „след употреба на наркотични вещества или техни аналози”, а не под въздействие на наркотични вещества, е също толкова общественоопасно и по-тежко наказуемо, без да е нужно изследване на причинно-следствената му връзка с допуснатите нарушения на правилата за движение, довели до ПТП със съответния престъпен резултат.

За разлика от шофирането в пияно състояние(чл. 343б, ал. 1 НК), то при шофиране след употреба на наркотици(чл. 343б, ал. 3 НК) не се предвижда установяване на наркотичната злоупотреба по надлежен ред, макар такъв ред да е предвиден и да съществува в Наредба № 1/2017 г.,т.е. доказването може да се извърши с всички допустими доказателствени средства.

В разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК, където елемент от състава на престъплението е  концентрация на алкохол в кръвта, надвишаваща 1, 2 на хиляда, която да е установена по „надлежния ред”, то за престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, такова изискване липсва.

Оттук е  и разликата в начина за установяване. При установяването на алкохолна концентрация в кръвта на далия кръв водач на МПС следва да се извършва само по „надлежния ред“, т.е чрез чрез лабораторно химическо изследване на кръвта или показанията на техническо средство(които се приемат само ако липсва и/или е отказана кръвна проба), докато установяването на наркотична злоупотреба се извършва с всички допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по реда на  НПК.

Значение на концентрацията на наркотици в кръвта

За да е извършено деянието по чл. 343б, ал. 3 НК  се изисква единствено управление на превозно средство след употреба на наркотични вещества, без да има изискване да е достигната определена концентрация на тези вещества в организма на водача и да е причинена неспособност за управление на превозното средство.

Когато водачът е бил повлиян в значителна степен от приети  наркотични вещества, това обстоятелство ще  се преценява като отегчаващо вината обстоятелство и ще доведе до определянето на по-тежко наказание.

Под въздействие или след употреба

Законодателят е възприел подход да криминализира шофирането след употреба на наркотични вещества, а не “под въздействие на наркотични вещества”.

Въпрос на законодателна инициатива е да се въведе промяна в текста, която да изисква по несъмнен и безспорен начин да се установи, че приемът на наркотични вещества е довел до промени в съзнанието/поведението на водача. Съответно, които са го направили опасен за движението, поради което той следва да носи наказателна отговорност, но само като се установи този престъпен резултат.

Ноторно известно е, че употребата на  наркотични вещества води до съществени изменения в съзнанието на водача, но само откриване на следа от употребата им в кръвта на водача не следва да е достатъчно за реализирането на такава именно заради тяхната особеност – да се натрупват в кръвта и да се елиминират по-трудно от алкохола.

Съдебната практика има известни вариации в тълкуването, но решенията, които изследват въпросите с въздействието са малко и са изолирани. В по-чести случаи, това тълкуване се отчита с оглед приложението на института на малозначителност – т.е. когато деянието, макар формално изпълнява признаците на престъпление, то обществената опасност липсва или е явно малозначителна.

Вид на престъплението шофиране след употреба на наркотични вещества и форма на вина

Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е формално престъпление, на просто извършване, а не резултатно, а то значи, че за съставомерността му не се изисква причиняването на конкретен престъпен резултат.

За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи обективно употребата на наркотични вещества, от което се извежда и умисълът за осъществяване на престъплението, който може да бъде само пряк, не и евентуален.

За прекия умисъл е необходимо и достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, да е съзнавал неговите общественоопасни последици и да е искал да го извърши, съответно да  настъпят престъпните му последици. С други думи, не е необходимо да има настъпило ПТП или да се установява конкретна създадена опасност за участниците в движението. Законодателят е преценил, че самото управление на МПС, след употреба на наркотични вещества, винаги създава такава опасност.

В случай, че Вие  или Ваш близък е шофирал след употреба на наркотични вещества, добре е да се свържете с нас във възможно най-ранния момент, за да защитим правата Ви по най-добрия начин. Адвокатите в Адвокатска кантора „Димова, Расташки и КО“ имат богат опит и сериозна експертиза по такъв вид дела.