Select Page

Дела за телесна повреда

Дела за телесна повредаКакво представляват телесните повреди

Телесните повреди по същество представляват посегателства срещу човешкото здраве и телесната неприкосновеност, в следствие  на което се стига до нарушаване на анатомичната цялост или физиологичните функции на тъкани, органи или системи в човешкия организъм, както и причиняването на болка и страдание другиму. Изпълнителното деяние, изразяващо се в увреждане на здравето може да бъде осъществено, не само с действие /шамари, удари с юмруци, ритници и т.н./, но и с бездействие. Пример в тази насока е случай, когато животно, за което полагаме грижи нападне преминаващ гражданин. В този случай се стига до ангажиране наказателната отговорност на собственика именно поради бездействието и неполагането на достатъчно грижи за предотвратяване на инцидента от негова страна.

Телесните повреди съгласно българското законодателство биват тежки, средни и леки, като характерът и степента на увреждане на здравето се преценяват към момента на причиняването му. Последващите изменения в състоянието на пострадалото лице се вземат предвид при квалификацията на деянието, само когато са довели до влошаване състоянието на същия, като в този случай деецът ще отговаря за по-тежкия вредоносен резултат. Разграничението между трите вида телесни повреди е юридически, а не медицински въпрос и се прави въз основа на строго определени в закона критерии. За да бъде установен вида на конкретното страдание, във всеки случай се назначава съдебномедицинска или съдебно-психиатрична експертиза, които дават отговори на медицинските въпроси, въз основа на които се правят юридически изводи.

Тежка телесна повреда

Съгласно чл. 128, ал. 2 от НК телесната повреда е тежка, ако е причинено продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Най-общо, тежки са тези телесни повреди, при които увреждането не може да се възстанови, продължава до края на живота или за неопределено дълъг период или представлява реална опасност за живота, без да е задължително тази опасност да е налице във всеки един момент. Те са изчерпателно посочени в горецитирания текст.

Продължително разстройство на съзнанието

Продължително разстройство на съзнанието е налице в случаите, когато то обхваща един по-дълъг времеви период от месеци или години, без да е задължително да е непрекъснато и завинаги. Касае се за такова засягане на психиката, което е от естество значително да влоши качеството на живот на увредения и го прави социално непригоден.

Постоянна слепота с едното или с двете очи

Този признак е изпълнен, както когато окото е физически загубено като орган, така и когато са увредени функциите му. За приложимостта на състава е достатъчно да е загубено зрението на едното око. Слепотата е налице, когато пострадалото лице не е в състояние да разпознава заобикалящите го обекти дори от най-близко разстояние с едното или с двете очи, като е без значение дали е запазило способността си да възприема светлина.

Постоянна глухота

За да говорим за глухота е необходимо да е налице двустранно увреждане на слуха. Съдебната практика приема, че загубата на слух на едното ухо не е равностойна като увреждане на загубата на едното око, тъй като в първия случай човек е значително по-малко затруднен. За да е налице тежка телесна повреда, не е задължително слухът да е изцяло увреден, а е достатъчно да е настъпила невъзможност за възприемане на звуци от близко разстояние. Използването на специална медицинска апаратура за подобряване на слуха не води до намаляване или отпадане на отговорността.

Постоянна загуба на речта

Загуба на речта е налице в случаите, когато напълно е отпаднала възможността за вербално изразяване на мислите и за осъществяване на словесен контакт. Такава не е налице по смисъла на закона, когато са възникнали само затруднения на говора, причиняващи намаляване силата на звука или бавно изразяване на мислите.

Загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб

При този вид телесна повреда е необходимо да е налице физическа загуба на бъбрек, слезка или крило на белия дроб, било то поради нарушаване на анатомичната му цялост или на функциите му. Съставът не е осъществен, ако деянието е довело единствено до нарушаване на дейността на съответния орган, ако той не е отстранен от тялото. Възможността за трансплантация е без правно значение.

Загуба или осакатяване на крайник

Законът определя като тежка телесна повреда, както отделянето от тялото, така и значителното нарушаване на функциите на крайника. Отпадането на хващателната функция на ръката, респ. двигателната функция на крака е приравнена от законодателя на физическа загуба на съответния крайник. Ето защо, като тежка телесна повреда ще бъде квалифицирана и загубата на част от крайника или на отделни пръсти, без които е невъзможно хващането, стъпването или ходенето. Извършва се преценка за всеки отделен случай, като за разграничаването на тежката от средната телесна повреда е от  съществено значение дали основната функция на ръката или крака е изцяло отпаднала или е само затруднена.

Постоянно общо разстройство за здравето, опасно за живота

Тук се има предвид разстройство на здравето, което е постоянно и създава реална опасност за живота на увредения. Самата опасност може да не е налице във всеки един момент и да се проявява само от време на време, тъй като изискването за постоянност се отнася единствено за разстройството на здравето. Ако с помощта на операция или друга интервенция състоянието е овладяно, деянието няма да се квалифицира като тежка телесна повреда.

Средна телесна повреда

Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Гореизброените страдания представляват средна телесна повреда, когато продължават за по-дълъг период от време. За този вид телесни повреди е характерно, че е налице само временно и частично засягане или намаляване функциите на увредените тъкани, органи или системи, без те да са напълно и завинаги отпаднали. В съдебната практика критерият “трайност”, съгласно който  се приема, че е налице средна телесна повреда ако съответното страдание продължи повече от тридесет дни. Касае се за състояние, което подлежи на възстановяване след един по-продължителен период от време. Ако продължителността му е по-кратка, телесната повреда няма да е средна, а лека, дори да са покрити медико-биологичните признаци, посочени в закона. Ако пък причиненото увреждане е постоянно и необратимо и  попада в изброените в чл. 128 от НК увреждания, ще е налице тежка телесна повреда.

Трайно отслабване на зрението или слуха или трайно затрудняване на речта

Този признак е изпълнен, когато е намалена способността за възприемане чрез зрението или слуха на заобикалящия свят, респ. за словесно изразяване на мислите, без възможността за това да е напълно загубена. Отслабването на зрението или слуха трябва да е в степен, в която да създава практически затруднения на увредения, извън случаите на слепота или глухота. Затрудняването на речта може да е предизвикано от засягането на гласни връзки, език, зъби, устни и т.н. Като средна телесна повреда следва да се квалифицират и смущенията на говорната функция като фъфлене или заекване, щом покриват горепосочения  признак “трайност”.

Счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето

Счупването на челюст е отделен и самостоятелен съставомерен резултат, като не е необходимо да е съпроводено от загуба на зъби или от затруднения в дъвченето или говоренето. В съдебната практика се  приема, че “счупване на челюст” като вид средна телесна повреда е налице и в случаите на пукване на челюстта, както и при счупване или пукване на съседни кости, които са функционално свързани с челюстта. Избиването на зъби представлява средна телесна повреда само когато е причинила затруднения в дъвченето или говоренето. На избиване се приравняват счупването или до корена или разклащането, което прави неизбежно отстраняването на зъба, доколкото при тези увреждания засегнатите зъби не могат да бъдат използвани според предназначението им.

Обезобразяване на лицето или на други части от тялото

Тук става въпрос за причиняване на сериозни и значителни изменения в лицето или тялото, които загрозяват човешкия облик и водят до негативни промени в психическото състояние, самочувствието и себеоценката на увредения. Съдебната практика е трайно ориентирана, че такива са дълбоките прорезни рани на лицето, парализа на лицевия нерв, нарушаване на целостта на кожата и деформиране на снагата, крайниците или походката и т.н. Краткотрайното обезобразяване като синини, подутини и недълбоки прорезни разни, от които не остават белези, не представлява обезобразяване по смисъла на закона, макар и да води до временни изменения в човешкия облик,  и не следва да се квалифицира като средна телесна повреда.

Постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота

Инкриминирани са две отделни състояния, свързани с разстройство на здравето. Първият случай – постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, е налице когато в резултат на увреждането, са намалени жизнените и съпротивителни сили на организма. Това разстройство на здравето трябва да бъде непрекъснато, но в нито един момент да не застрашава живота на пострадалия. В противен случай, ще е налице втората хипотеза – разстройство на здравето, временно опасно за живота. За да бъде квалифицирано по този състав, деянието следва да е причинило реална опасност за живота на увреденото лице, като в практиката се приема, че такава е налице, когато има еднаква възможност за запазване на живота или за настъпване на смъртта, без да се взема предвид медицинската интервенция. Тази опасност трябва да съществува от момента на увреждането до възстановяване на здравето. Така например мозъчното сътресение, довело до състояние на безсъзнание, макар и за кратко време, е именно такова разстройство на здравето, което е временно опасно за живота и поради тази причина се квалифицира винаги като средна телесна повреда.

Наранявания, които проникват в черепната, гръдната или коремната кухина

Този вид средна телесна повреда е налице не само когато деянието е довело до проникване на различни предмети в изброените кухини, но и винаги когато се налага оперативна намеса, налагаща отваряне на някоя от тях за осъществяване на съответната интервенция. За съставомерността не е необходимо да е настъпило увреждане на органите или друг допълнителен резултат, а е достатъчно само да е създаден контакт между черепната, гръдната или коремната кухина и околната среда.

Лека телесна повреда

В чл. 130 от НК са предвидени два  вида на леките телесни повреди, като най – общо, това са всички случаи на разстройство на здравето, които не попадат сред изрично изброените в чл. 128 /тежки телесни повреди/ и чл. 129 /средни телесни повреди/ от НК, както и случаите, в които са причинени болки и страдания, без да е настъпило увреждане на здравето. Към първата хипотеза се отнасят временни и леки нарушения в анатомичната цялост или функциите на организма, като наранявания на кожата, кръвонасядания, счупване на носни костици, навяхвания, изгаряния от по-лека степен, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието и т.н. При леките телесни повреди от втория вид само настъпват неприятни физически усещания, без да се накърняват съществено тъкани или да се разстройват функции на организма. Такива са неособено съществени зачервявания на кожата, одрасквания, охлузвания и т.н., като в някои случаи е възможно и въобще да не оставят следи.

Дела от частен характер при леки телесни повреди

По правило леките телесни повреди са престъпления от частен характер и се преследват по тъжба на пострадалото лице /когато не са налице квалифициращи обстоятелства/. В тези производства не участва прокурор, а цялото производство по ангажиране наказателната отговорност на причинителя започва и се развива от пострадалия и неговия повереник /ако има такъв/. Леките телесни повреди са наказуеми само когато са умишлено причинени. Непредпазливо причинените увреждания от тази степен, не са  криминализирани. Друга особеност за тях е че когато пострадалият веднага е отвърнал на дееца веднага, причинявайки му лека телесна повреда от същия вид, съдът може да освободи и двамата от наказание. Това е т.нар. институт на реторсията, възприет от законодателя поради ниската степен на обществена опасност, с която се характеризират коментираните деяния.

Наказуемост на причиняването на телесни повреди

За причиняване на тежка телесна повреда законът предвижда наказание Лишаване от свобода от три до десет години, причиняването на средна телесна повреда се наказва с Лишаване от свобода до шест години. За причиняването на лека телесна повреда с разстройство на здравето наказанието Лишаване от свобода до две години или Пробация, а  за причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в болки или  страдания без разстройство на здравето  наказанието е Лишаване от свобода до шест месеца или пробация или глоба от сто до триста лева. За  квалифицираните състави на тези престъпления са предвидени по – тежки наказания.

Адвокат при дела за телесна повреда

Имате нужда от адвокатска консултация при образуване на дела за нанасяне на телесна повреда?