
Подкуп – кога се носи наказателна отговорност
Средство за извършване на подкупи може да бъде само материална облага. Това може да е дар, който може да бъде под формата на вещи, пари или други материални ценности, като например даването на пари на пътен полицай, за да не Ви санкционира за допуснато нарушение по Закона за движение по пътищата.
Средство на подкуп може да бъде и такава материална облага, която е характерна за действащото облигационно право. Това може да бъде прехвърляне на вземане, имуществено обезпечение или опрощаване на дълг.
Активен подкуп
Наказателният закон разграничава проявите на длъжностното лице (чл. 301 – чл. 302а от НК) от проявите на субектите на активния подкуп (чл. 304 и чл. 304а от НК), като ги регламентира в обособени наказателни състави.

Активният и пасивният подкуп са две отделни престъпления, уредени със самостоятелни по предмет и обхват наказателноправни норми. Даването на подкуп е известен като активен подкуп. Наказателната отговорност на субектите на активния и пасивния подкуп възниква при различни предпоставки и има собствено специфично съдържание, независимо от фактическата връзка между част от елементите на двете престъпления – например характера и вида на облагата, длъжностната проява, с която функционално е свързан подкупът и пр.
Незначителните материални облаги като цветя, бонбони или други подобни не могат да са средство на подкупи, дори и на данъчни такива.
При подкупа винаги е налице имотната облага, която не се полага на законно основание.
Субект на подкупа особено на пасивния може да бъде само длъжностно лице. Това е разликата с активния подкуп, където субект може да е всяко наказателно-отговорно лице.
Получаването на подкупа всъщност е основният мотив на длъжностното лице да наруши задълженията си. В правната си обосновка подкупът е една двустранна формална, реална сделка, която обаче е нищожна поради противоречие със закона.
Умисълът при подкупа винаги е пряк, тъй като е достатъчно длъжностното лице да приеме облагата, за да извърши или неизвърши действия по служба.
Деецът, който е дал облагата, носи наказателна отговорност по чл. 304 от НК, въпреки липсата на съгласие на длъжностното лице да я приеме. Наказателноправната квалификация на активния подкуп в този случай не се влияе нито от волята, нито от поведението на получаващия облагата. Начинът на квалифициране на престъплението също навежда на този извод – в зависимост единствено и само от осъщественото деяние и личността на дееца, а не от чуждо поведение.
Думите “получи” и “приеме” не са идентични по съдържание и обхват на поведението на длъжностното лице, на което облагата е “дадена“. “Получаването” отразява промяна във фактическата власт върху облагата, чрез предоставянето й във фактическата власт на длъжностното лице (например дарът да е оставен в лек автомобил, кабинет, друго помещение, преведен е по банкова сметка, изпратен е по пощата и пр.). В случаите, когато се предоставя нематериална облага (услуга или създаване на преимущество), получаването й от длъжностното лице се изразява в осигуряването на безпрепятствена възможност то да реши по свое усмотрение дали да се възползва от нея. Възможно е действията на субекта на активния подкуп да са осъществени в отсъствието на длъжностното лице, както и при липса на съзнание у него за предоставянето на облагата. При всички случаи обаче, за да е съставомерно деянието, следва да е ясно с каква цел е дадена облагата, т.е. в какво се състои целеното от дееца служебно поведение на длъжностното лице.
При “приемането” длъжностното лице осъзнава, че е придобило владение върху дара/облагата, като едва след това изразява отношението си към вече получената облага, съгласявайки се да извърши исканото действие или бездействие по служба.
Фактическата връзка между “даването” и “получаването” на подкупа не е от решаващо значение за отговора на въпроса кога е довършен активният подкуп. Отделната регламентация на активния и пасивния подкуп означава, че наказателно-правните норми, които уреждат тези деяния, третират като завършени престъпните прояви не само при осъществено “приемане“, респ. “даване” на подкупа, но и другите такива прояви. В хипотезите на “обещае” и “предложи” активният подкуп несъмнено е мислим и без насрещно деяние, тъй като е възможно длъжностното лице, на което се предлага или обещава дарът/облагата, да откаже да приеме предложението или обещанието. При тези форми на изпълнително деяние активният подкуп е довършен със самото изпълнение на “предлагането” и “обещаването“.
Пасивни подкупи
Кореспондиращи на “предложи” и “обещае” като форми на изпълнително деяние на активния подкуп са формите на изпълнително деяние по чл. 301 от НК “приеме предложение за дар или облага” и “приеме обещание за дар или облага“, т.е. това е т.нар. пасивен подкуп. С “приемането” на предложението или обещанието за дар или облага се криминализира поведението на длъжностното лице – субект на пасивния подкуп по чл. 301 от НК по изразяване на съгласие с отправената му оферта или с поетия ангажимент на подкупващия да му предостави дар/облага, за да действа то користно (с цел да набави за себе си облага) при изпълнение на службата си. В тези случаи престъплението по чл. 301 от НК е довършено с факта на даване на съгласието от длъжностното лице с отправеното му предложение или направеното му обещание.
Възможната времева дистанция между “получаването” на дара и неговото “приемане” от длъжностното лице, между “даването” и “получаването” на дара, както и разликата в съдържанието на понятията “получи” и “приеме“, предполагат различни отговори по въпроса за довършеността на престъпленията по чл. 304, ал. 1 от НК и по чл. 301 от НК.
Корелираща на “даде” като форма на изпълнително деяние на активния подкуп е формата на изпълнително деяние по чл. 301 от НК “приеме” дар или каквато и да е облага. С “приемането” на облагата деецът – субект на пасивния подкуп по чл. 301 от НК – изразява положителното си отношение към предоставянето й във фактическата му власт и/или във възможността му да я ползва, потребява и консумира, съзнавайки неправомерността на този факт. Когато “приема” дара, длъжностното лице не “довършва” чуждото престъпление активен подкуп по чл. 304 от НК, а осъществява състава на своето престъпление – пасивен подкуп по чл. 301 от НК. Следователно престъплението по член 301 от Наказателния Кодекс при форма на изпълнително деяние “приеме дар или каквато и да е облага” е довършено с приемането на дара или облагата.
В случай, че спрямо Вас е образувано наказателно производство за активен или пасивен подкуп, не се колебайте да се свържете с нас. Кантората разполага с добри адвокати имащи богат опит в тази област.