Трудов договор със срок за изпитване – често задавани въпроси
Трудов договор със срок за изпитване, или както много хора в практиката го наричат трудов договор с изпитателен срок, е един от институтите на трудовото право, в областта на които работниците имат доста неясноти и погрешни представи. В известна степен самите работодатели имат някаква отговорност за това и не са малко случаите, в които използват постановките на закона, за да достигнат до резултат, неследващ се от тях.
Затова днес ще обърнем специално внимание на едни от най-честите заблуди относно сключен трудов договор със срок за изпитване и ще дадем отговор на често задавани въпроси, които произтичат именно от тях.
Какво представлява трудов договор със срок за изпитване
Да започнем с първата основна заблуда – това не е срочен трудов договор. Много работници го смятат за такъв, тъй като до изтичането на срока за изпитване има възможност трудовото правоотношение да бъде прекъснато без предизвестие.
Срочните договори по българското трудово право имат съвсем различна регламентация като най-общо казано се сключват за изпълнението на временни работи, а тук не се касае за това.
Може да разгледаме трудовия договор с изпитателен срок като предшестващ трудов договор. Въз основа на него възниква трудово правоотношение, а нормалното му развитие при годност на работника да изпълнява работата, е да се трансформира в окончателен трудов договор.
Всички права и задължения и на работодателя и на работника са такива, каквито биха били и при окончателен трудов договор, като има едно допълнително право – да се прекрати договорът в срока на изпитване, без предизвестие.
Обобщено – ако сключвате договор със срок на изпитване се очаква не да прекратите трудовото правоотношение на 6-тия месец, а да го продължите, след като е установено че сте годни за работата и тя е подходяща за вас. Това е договор, който се сключва до окончателното приемане на работа, но въз основа на него започва трудово правоотношение и получавате всички права и задължения, като основното е редовно изплащане на заплата за положения труд.
Има ли предизвестие при изпитателен срок
Има две причини, поради които може да се сключи договора: работодателят иска да провери дали лицето е годно за работата или работникът иска да разбере дали тя е подходяща за него. В практиката е застъпена основно първата хипотеза. И от там пряко произтича в чия полза е срокът за изпитване.
Когато срокът на изпитване е уговорен в полза на работодателя, той има право да прекрати договора без предизвестие във всеки един момент до изтичане на уговорения изпитателен срок.
Когато е уговорен в полза на работника – правото да прекрати договора без предизвестие е в негови ръце.
Съответно за другата страна изискването за предизвестие стои, освен ако срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. Ако в договора не е посочено в чия полза е срокът – счита се, че право да го прекрати без предизвестие има всяка страна – и работникът, и работодателят.
Как се изчислява изпитателен срок по трудов договор
Срокът може да бъде максимум 6 месеца, като те се броят календарно. Срокът се уговаря в договора и може да бъде и под 6 месеца, а ако в договора не пише нищо за срока – счита се, че той е 6-месечен.
В изпитателния срок не влизат дните, в които работникът или служителят е бил в отпуск или друга уважителна причина е наложило да не изпълнява работата си. Съответно, ако например е бил в болничен – тези дни няма да се зачетат като част от срока на изпитване.
Може ли да бъде уволнена бременна работничка без предизвестие в срока
Закрилата по чл. 333 не се прилага в рамките на трудовия договор със срок за изпитване, съответно правоотношението ѝ може да бъде прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Какъв ще бъде окончателният договор след изтичане на срока
В сключения предшестващ трудов договор може да се опише какво ще бъде окончателното трудово правоотношение. Ако обаче в него не е посочено нищо, окончателният трудов договор се счита за сключен за неопределено време и не е необходимо да се правят допълнителни споразумения.