Какво е несеквестируемост?
Терминът несеквестируемост се ползва в процеса по принудително изпълнение срещу длъжниците, които не са изпълнили своите парични задължения в срок. За да бъде разяснен, накратко описваме, кога несеквестируемостта може да ни спаси от принудително изпълнение. В случаите, в които даден дълг не се изпълни доброволно и навреме, кредиторът (лицето, на което дължите) може да се защити със съдействието на съдебен изпълнител. По различни законови способи той може си извади изпълнителен лист. От този момент съдебен изпълнител започва принудителни действия, с цел паричното задължение да се погаси въпреки волята на длъжника. Предприемат се мерки върху цялото имущество на длъжника, независимо от размера и вида на дълга. Такива са запори на банкови сметки, опис, оценка и предаване за пазене на движими вещи, продан на движими вещи, публични търгове на недвижими вещи, включително имотът, в който длъжникът живее.
Несеквестируемостта е уредена в Гражданскопроцесуалния кодекс. Тя представлява такава част от имуществото на длъжника, върху която законът забранява да бъдат предприемани принудителни мерки. Това имущество на длъжника не може да бъде отнемано, запорирано, продавано, предавано за пазене, осребрявано или по друг начин иззето по законен ред. Законът урежда такова имущество да бъде изцяяло на разположение на длъжника, като основната цел е да запази непокътната личната и имуществената сфера на лицето. Несеквестируемостта се отнася до различни имущества на длъжника – движими и недвижими вещи (за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, храна, реколта, в някои случаи – жилището, в което живее длъжникът и семейството му), доход, включително доход, получен по банкова сметка (трудово възнаграждение, пенсия, обезщетения по общественото осигуряване и т.н.) Принудителното изпълнение може да се осъществи само върху другата част от имуществото, която е секвестируема.
Какво се определя като несеквестируемо имущество?
Имуществото, върху което е забранено принудително изпълнение се дели на две групи: несеквестируеми доходи и несеквестируеми вещи. Важно е да познавате кои доходи и вещи спадат към несеквестируемите задължения.
- Несеквестируеми доходи
Тези доходи се делят на две групи според степента на несеквестируемост: изцяло и частично.
В групата на изцяло несеквестируемите доходи попадат: обезщетенията по социалното осигуряване, обезщетенията по трудов договор, обезщетения за безработица, пари за командировка по Кодекса на труда, държавни помощи, стипендии, издръжка;
В групата на частично несеквестируемите доходи попадат: суми в банкови сметки; възнаграждения получени по трудов договор, суми за пенсии.
За да бъдем максимално изчерпателни, ще посочим и доходите, които подлежат на принудително изплащане (секвестируеми доходи). Това са обезщетения по трудово правоотношение, суми по банкови сметки, които не са от заплати и пенсии и суми постъпило по-рано от един месец от налагане на запора.
- Несеквестируеми вещи
Тази група се разделя на движими и недвижими вещи. Следва да разгледаме кои са вещите, които попадат в тези групи, както и кои са секвестируемите вещи.
В групата на несеквестируемите движими вещи се включва храна за длъжника и неговото семейство, горива за отопление, пособията на длъжника, които са необходими за изпълнение на свободна дейност, вещи за лично потребление, детски храни и дрехи, изкуствени органи, домашни любимци, ученически пособия,
Към несеквестируемите недвижими вещи спада жилището на длъжника при условие, че той или членовете на семейството му нямат друго жилище.
Секвестируеми са всички вещи, които не влизат в горепосочените групи. Това са лек автомобил, мебелите и всякакъв вид техника, които длъжника притежава.
Видове вземания и съдебни изпълнители
Размера на дълга и условията по принудително изпълнение върху цялото имущество зависят от това, дали дългът се дължи към частно лице или към държавата и общините. Частните лица могат да бъдат физически или юридически. От името на държавата и общините действат различни публични органи като НАП, НОИ, кметът на съответната община и т.н. За дълг към частно лице се прилагат процедурите и защитата по Гражданско процесуалния кодекс, за публични задължения – по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Имайте предвид, че съгласно последните изменения на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, публичните изпълнители по непогасени публични задължения не могат да налагат запори върху по-голям размер средства на длъжниците.
За да се извърши принудителното изпълнение срещу длъжника, следва да се изпълни законово уредено производство – с осъдителен иск, завършил с влязло в сила решение, или със заповед за изпълнение, а при публичните задължения – процедурите по ДОПК. С изпълнителния лист се ангажира съдебен изпълнител. Съдебните изпълнители биват два вида – публични и частни. Най-често се прибягва до частен съдебен изпълнител. За частните съдебни изпълнители има определен закон, който определя техният статус – Закон за частните съдебни изпълнители. Според този закон държавата възлага на частният съдебен изпълнител принудително изпълнение. Налице са и законови процедури по ангажиране на съдебната им отговорност при незаконно принудително изпълнение, съгласно чл. 441 от ГПК.
Ако имате нужда от адвокат при дела срещу ЧСИ, можете да ни потърсите.
Последици и срок на действие на имуществения запор
Първата стъпка на принудителното изпълнение е изпращането на покана до длъжника за извършването на доброволно изпълнение. В тази покана се посочва деня и часа, в които съдебният изпълнител ще направи изпълнителни действия спрямо имущество на длъжника по избор на съдебния изпълнител.
В случаите, когато става въпрос за имот се посочва деня и часа, в който ще се направи опис. Ползва се и съдействието на органите на МВР. Запорът се налага върху движими вещи, вземания и банкови сметки на длъжника. Запорът има сила от уведомяването на банката, а не на длъжника.
От момента на налагането на запора, длъжникът се лишава от възможността да използва съответното имущество, включително средствата по банковата си сметка, даже те да надвишават размера на дълга.
В закона не се определя срок на продължителност на запора. Това означава, че изпълнението е валидно до приключване на производството.