Изготвяне на тъжба

изготвяне на тъжбаКой може да бъде частен тъжител?

Частен тъжител може да бъде лице, пострадало от престъпление от частен характер. Това са престъпления с по – лека степен на обществена опасност като обида, клевета, причиняване на лека телесна повреда, закана за убийство и др., при които именно пострадалото лице е този, който повдига и поддържа обвинението, аналогично на прокурора по делата от общ характер.

Частен тъжител може да бъде само физическо лице, което е претърпяло имуществени и/или неимуществени вреди от престъплението. Юридическо лице също може да е пострадало  от престъпление от частен характер, но в този случай в съдебното производство то може да бъде конституирано като граждански ищец, но не и като частен тъжител.

Частният тъжител можа да участва в  инициираното от него наказателно производство и като граждански ищец, в случай че предяви срещу  дееца граждански иск в наказателния процес, но не може да бъде едновременно и свидетел по делото.

Изисквания за формата и съдържанието на частната тъжба

Задължителните реквизити на тъжбата са регламентирани в чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Тъжбата трябва да бъде писмена. Тя трябва да съдържа данни за подателя, за лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Тя трябва да е придружена с документ за внесена държавна такса в размер на 12 лв. по сметка на съответния Районен съд, в чийто район е извършено/ довършено престъплението. Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя. Тези реквизити са условие за валидност на подадената тъжба, доколкото в НПК изрично е разписано, че в случай, че тъжбата не съдържа задължителните реквизити, описани в чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от НПК производство не се образува, а образуваното се прекратява.

В тъжбата не е необходимо да се посочва правната квалификация  на деянието. Необходимо е обаче от тъжбата по несъмнен начин да става ясно, че пострадалият прави искане за образуване на съдебно производство срещу конкретно лице. С тъжбата може да се предяви и граждански иск за присъждане на обезщетение за причинените на пострадалия имуществени и/или неимуществени вреди от престъплението, за което трябва да има отделно и несъмнено изявление в тъжбата.

Тъжбата трябва да съдържа данни  за лицето, срещу което се подава, а то значи, че в нея трябва да са описани достатъчно данни въз основа на които лицето да бъде индивидуализирано. Това означава, че  в тъжбата трябва да се посочат трите имена на лицето и адреса му по местоживеене, на който да бъде призован за делото. В случай, че пострадалият не знае трите имена на извършителя и неговото местоживеене преди да подаде тъжбата може да поиска съдействие от органите на МВР на основание чл. 83 от НПК. Посочването на единния граждански номер на дееца, срещу когото тъжбата се подава не е задължителен реквизит и не е основание същата да бъде оставена без движение на това основание.

Тъжбата винаги трябва да е писмена, а неподписаната тъжба е невалидна, но тя може да се валидира с подписването й, но само в случай, че не е изтекъл 6 – месечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК за подаването й, считано от датата на извършване на деянието.

Тъжбата се адресира до съда, в района на който е извършено/довършено деянието, а не до органите на досъдебното производство. Съгласно съдебната практика на ВКС тъжба, която е подадена до некомпетентен орган не е невалидна, защото органът, който се е обявил за некомпетентен да я разгледа, е длъжен да я препрати на компетентния за това орган.

Подсъдимият не може да бъде осъден за престъпление, за което с тъжбата не е повдигнато обвинение и за което в тъжбата не са описани обстоятелства на престъпното деяние. Обстоятелствата следва да са така описани в тъжбата, че от тях да става ясно за какво престъпление  е  подадена тъжбата, т.е. в нея трябва да се съдържа описание на времето,  мястото и начинът на извършване на деянието. Според съдебната практика не посочването на времето на извършване на престъплението не е абсолютна пречка за образуване на производството, защото пострадалият не винаги разполага с такава информация. Задължително обаче в тъжбата трябва да  бъде посочено времето на узнаване от пострадалия за извършеното престъпление, за да може да бъде извършена преценка за шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3от НПК.

Тъжбата не  е нито доказателство, нито доказателствено средство, а представлява частен документ. Тя не доказва обстоятелствата, описани в нея, а само очертава предмета на доказване и е средството за повдигане на обвинение пред съда от пострадалия от престъпление от частен характер.

Срок за подаване на тъжбата

Срокът е 6 месечен от деня, в който пострадалият е узнал за извършване на престъплението или от деня, в който е получил съобщение за  спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, т.е. когато на досъдебното производство е установено, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

В зависимост от вида на престъплението е различен моментът на узнаване за извършеното престъпление, т.е. дали то е извършено в присъствието на пострадалия  и е възприето веднага от него или е узнал за него в един по – късен момент.  Възможно е узнаването на общественоопасните последици да е станало в един по – късен момент от извършване на самото деяние, като при клеветата, издаването на чужда тайна и др. В съдебната практика еднозначно се приема, че срокът за подаване на частната тъжба започва да тече от момента, в който пострадалият е узнал за извършеното престъпление и самоличността на извършителя, за което може да изисква и съдействие от органите на МВР. При продължавано престъпление този срок тече от узнаване на единичното престъпно деяние. Ако лицето не е способно да узнае за извършеното престъпление , срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК започва да тече от узнаването от страна на неговите законни представители, че е извършено престъпление срещу него.

Този 6 – месечен срок е от категорията на преклузивните срокове, т.е. с изтичането му отпада правото на пострадалия да подаде частна тъжба.

Адвокатска помощ при изготвяне на тъжба

Имате нужда от юридическа консултация относно изготвяне на тъжба?