Дела срещу ЧСИ

фирма регистриранеПредставляване при дела срещу ЧСИ и адвокат за защита срещу Частен Съдебен Изпълнител. Обикновено хората разбират, че имат заведено дело при съдебен изпълнител едва когато им бъдат запорирани било банковите сметки, било трудовото възнаграждение.

Дела срещу ЧСИ – адвокат за защита срещу ЧСИ /Частен Съдебен Изпълнител/

За да се стигне до този момент е необходимо преди това едно лице, което се явява кредитор (взискател) да е образувало изпълнително дело при съответния съдебен изпълнител.

Съдебните изпълнители по нашето право биват държавни и частни съдебни изпълнители.

Документът, който е абсолютно необходим, за да бъде заведено делото при съдебен изпълнител се нарича Изпълнителен лист.

Този изпълнителен лист се издава от съда, въз основа на изпълнително основание (съдебно решение, заповед за изпълнение и др.) и в него е посочено кой е кредиторът, кой е длъжникът, какво е вземането – парично или непарично, напр. сума пари.

Цени, Такси, Разноски & Хонорари

В изпълнителното производство се начисляват и определени такси и разноски в зависимост от спецификата на конкретния случай.

Такси при дела срещу ЧСИ, които съдебният изпълнител събира за себе си (например, това е такса за образуване на изпълнителното дело, за връчването на покана за доброволно изпълнение, за налагането на запори и др.).

Когато делото е образувано от пълномощник (от адвокат) обикновено се начислява и адвокатски хонорар.

По отношение на адвокатския хонорар и някои от таксите на съдебния изпълнител е възможно те да бъдат прекомерни.

Например: дългът по изпълнителния лист е в размер на 1000 лева, а начисленият адвокатски хонорар е 600 лева.

Законът допуска длъжникът да обжалва разноските по изпълнението, като може да твърди, че в случая адвокатският хонорар е прекомерен и да иска да бъде намален до минимално предвидения в НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, които съгласно този нормативен акт е в размер на 200 лева. За обжалването на разноските по изпълнението обаче има предвидени определени в закона срокове, които следва да бъдат спазени.

Връчване на Покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител

При дела срещу ЧСИ, след като бъде образувано изпълнителното дело първото действие, което следва да извърши съдебният изпълнител е да връчи на длъжника Покана за доброволно изпълнение, като на длъжника се дава един двуседмичен срок за доброволно изпълнение.

Възможно е и обикновено практиката на съдебните изпълнители е такава – заедно с Поканата да се налагат и запори на банкови сметки, на трудово възнаграждение, на автомобил и прочие. Законът допуска подобни действие.

Ако длъжникът не бъде намерен на адрес (неговия постоянен и/или настоящ адрес) се залепва Уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея.

В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съдебения изпълнител и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. След изтичането на този двуседмичен срок от залепването на Уведомлението длъжникът се счита за уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело.

Заедно с Поканата за доброволно изпълнение задължително се връчва и Изпълнителният лист. Съгласно изискванията на закона Уведомление може да се залепи, когато в продължение на един месец длъжникът не е намерен на неговия постоянен и/или настоящ адрес, като призовкарят следва да е посетил адреса на длъжника най-малко три пъти с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията да е в неприсъствен ден.

Ако не са спазени тези изисквания се счита, че длъжникът не е надлежно уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело и в този случай след като разбере по някакъв начин (най-често когато са му запорирани банковите сметки), длъжникът може да иска отново да му бъде връчена Поканата.

Обект на принудително изпълнение е имуществото на длъжника. Обект на изпълнение могат да бъдат движими вещи (напр. автомобил), недвижим имот, пари по банкови сметки, трудово възнагражение и др. Тук следва да се има предвид, че законът предвижда определени правила по отношение на имуществото върху което може да се посяга.

Ако е наложен запор на вашата заплата, това не означава, че цялата ви заплата ще бъде преведена на съдебния изпълнител.

Длъжникът не може да остане без средства за живот, поради което законът предвижда, че трудовото възнаграждение е частично несеквеституемо, като несеквестируемият размер на трудовото възнаграждение е пълен до размера на минималната работна заплата, което означава че ако получавате трудово възнаграждение в размер на минималната работната заплата удръжки няма да се правят.

Ако получавате заплата над този размер за определяне на размера на удръжките е от значение дали длъжникът има или няма деца, които издържа. Също така пенсията с размер под миниланото месечно възнаграждение е изцяло несеквестируема.

Запори върху парични обещетения и помощи

Не могат да се налагат запори и върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по Кодекса за социалното осигуряване (КСО) – майчинство, обезщетение за безработица, болничните и пенсиите съгласно чл. 114а КСО. Възможно е тези правила да бъдат нарушени, напр. получавате по вашата банкова сметка обезщетение за безработица, съдебният изпълнител налага запор и средствата биват преведени по негова сметка.

В този случай след като представите на съдебния изпълнител документ, от който да е видно, че средставата имат определен произход (напр. обезщетение за безработица), съдебният изпълнител следва да ви върне парите по вашата сметка.

Най-много въпроси поставя несеквестируемостта на жилището. Възможно е принудителното изпълнение да бъде насочено и върху вашето жилище. Обезпечителната мярка, която се налага, за да е допустимо да се пристъпи към изпълнение се нарича възбрана.

Кога съдебният изпълнител не може да продаде на публична продан жилището ви? Допустимо е да се наложи възбрана, но не е допустимо да се продаде жилището на длъжника за удовлетворяване на вземането на взискателя (кредитора), тогава когато нито длъжникът, нито който и да било от членовете на семейството му, живеещ заедно с него, не притежава друго жилище.

В семейството на длъжника се включва неговият съпруг, деца и осиновени. Ако обаче върху жилището ви дори и да е единствено е учредена ипотека и взискател е ипотекарният кредитор, тогава несеквеституемостта отпада и жилището може да бъде продадено.

На следващо място, единственото жилище на длъжника е несеквестируемо, но ако длъжникът го прехвърли, несеквестируемостта отпада, като следва да е наложена преди това възбрана върху съответния имот, т.е. наложена е възбрана върху единственото ви жилище, вие го продавате, кредиторът който е наложил възбраната може да насочи изпълнение и да продаде отново това жилище. В тази хипотеза лицето на което вие сте продали жилището ще бъде лишено от собствеността, а вие ще отговаряте пред него за това.

На следващо място, немалко са случаите при дела срещу ЧСИ, при които е образувано изпълнително дело, длъжникът не е разбрал за него и в един момент съдебният изпълнител запорира неговите банкови сметки или трудовото му възнаграждение, или длъжникът иска да продаде или бракува лекия си автомобил, но разбира, че е наложен запор.

Възможно е изпълнителното дело да е образувано преди 2,5,10 дори и повече години. Законът урежда възможността делото да бъде прекратено, тогава когато взискателят (кредиторът) не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Това означава, че ако в продължение на две години взискателят не е поискал налагането на запор, възбрана и др. изпълнителни действия, то длъжникът може да поиска изпълнителното дело да бъде прекратено. Напр. изпълнителното дело е образувано на 01.01.2016г., в периода 2019-2021г. не са извършвани изпълнителни действия, а също и взикателят не е пускал молби за извършването на подобни действия, но през 2022г. запорират вашата заплата.

След като се установи, че делото може да бъде прекратено на това основание, а именно че взискателят (кредиторът) не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, е необходимо да се подаде Молба до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело.

Решение на съдебния изпълнител

Съдебният изпълнител се произнася по така подадената Молба и ако счете, че са налице основанията прекратява производството.

Отказът на съдебния изпълнител да прекрати делото може да бъде обжалван от длъжника. След като бъде прекратено следва да бъдат вдигнати и всички обезпечителни мерки – запори, възбрани. Тук следва да се отбележи, че при дела срещу ЧСИ е възможно след като бъде прекратено изпълнителното дело взискателят да подаде нова молба за образуване, като приложи същия изпълнителен лист.

Поради което следва да се провери и дали не е изтекла погасителната давност за вземането, дали вземането не е погасено по давност, за да може да се осуети възможността взискателят отново да образува дело и да ви преследва за същото вземане. Давността обаче не се прилага служебно, а следва да бъде прогласена от съда.

Напр. имате образувано изпълнително дело за парично вземане през 2012 г. и по него нищо не е извършвано до 2020г., когато се налага запор.

Дори и да е погасено по давност вашето задължение, съдебният изпълнител не е компетентен да установи това, необходимо е да бъде заведено дело пред съда и да бъде установено, че вие вече не дължите поради изтегла погасителна давност.

Адвокатска защита срещу ЧСИ

Имате нужда от добър адвокат за дело срещу ЧСИ (Частен Съдебен Изпълнител)?