Select Page

Дела за родителски права

Дела за родителски праваКогато брачните отношения не вървят, съпрузите пристъпват към развод по взаимно съгласие или по исков ред. Прекратяването на брака става от съда и независимо  дали е по взаимно съгласие или по исков ред в производството задължително се разглеждат въпросите, свързани с упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и издръжката – ако има ненавършили пълнолетие деца. Когато страните нямат брак и са живели преди раздялата в условията на т.нар. фактическо съпружеско съжителство  тогава при раздялата се уреждат въпросите, свързани с децата.  

Независимо дали има сключен граждански брак или не, двамата вписани в акта за раждане родители имат равни родителски права и задължения. Този принцип е прокламиран в чл. 122 СК. Следователно при евентуална раздяла разпределянето на родителските права и задължения е от съществено значение за бъдещето на детето. Има случаи на драстични спорове и неприятни конфликти, които в крайна сметка рефлектират върху самите деца.

Когато липсва граждански брак между родителите и няма да има развод, споровете за родителските права се разглеждат в отделно производство. Това производство се използва и когато има постановено решение от съда (по бракоразводно дело или по предходно дело за уреждане на родителските права), но поради изменени обстоятелства се налага мерките да бъдат преразгледани. При определяне на родителя, на когото се предоставя упражняването на родителските права, съдът преценява всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като изслушва родителите и децата, ако са навършили десет години.

Възлагане упражняването на родителските права

При сезиране на съда с молба за уреждане на родителските права, същите се възлагат на единия от родителите. В българското право не съществува изрична уредба на т.нар „споделено родителство”, при което двамата родители успоредно упражняват правата, въпреки раздялата си, но съдебната практика допуска такъв режим само тогава, когато той е уговорен от страните по взаимно съгласие. В тази връзка с Тълкувателно решение на ВКС от 03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК съдът приема следното: „Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.” Посоченото означава, че по принцип родителските права се предоставят за упражняване на единия родител, но ако има съгласие между страните е възможно да се утвърди споразумение с елементи за съвместното им упражняване. Разбира се, възлагането на правата на единия родител не означава, че достъпът на другия родител до детето се преустановява. За него се регламентира режим на лични отношения с детето. Принципно упражняването на родителските права при раздяла се разпределя на единия от родители.

Критерии за възлагане упражняването на родителските права

На първо място всички обстоятелства, които се разглеждат, се анализират с оглед интересите на децата. Именно от тяхна гледна точка следва да се преценят: възпитателските качества на всеки от родителите, полаганите грижи до момента и отношението на всеки от тях към децата, желанията на родителите по отношение на всяко от децата, привързаността на децата към родителите и обратното, пола на децата и възрастта им, кой от родителите каква помощ може да осигури от трети лица, в каква социална среда преобладаващо живее съответния родител и с какви материални възможности разполага. Тъй като изброените факти и обстоятелства трудно могат да бъдат установени в съвкупност от съда при краткия контакт, в който влиза с родителите по време на съдебното производство, съдът изисква от Дирекция „Социално подпомагане” да представи социален доклад, чрез който социалните работници да предоставят информация за повечето от описаните обстоятелства – критерии за разпределяне на родителските права. Възможно е дори да се изслушат децата – ако са навършили 10 години.

Определяне на издръжка

При възлагане упражняването на родителските права на единия родител, другият родител следва да поеме задължение за плащане на издръжка. Фактическите грижи, които поема единият родител в повече се компенсират от финансовите, които поема другия. Но задължение за издръжка в крайна сметка имат и двамата родители.

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Конкретната преценка на нуждите на детето и възможностите на плащащият издръжка се прави от съда. Това става на базата на доказателствата по делото и процесуалната активност на страните, поради което не винаги постановеното от съда отговаря на обективната действителност. От значение е също така и дали ответникът има други деца, за които да се грижи. При подаване на молбата може да се претендира издръжка за минал период от време – 1 година назад.       

За да не се допуска накърняване интересите на детето законът е предвидил минимален размер на издръжката, под който не може да се присъжда. За едно дете минималната издръжка е в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната. Т.е. това е минимум, който така или иначе съдът трябва да присъди. Но е възможно да се обоснове и по-голям размер.

След определяне на издръжката при промяна на обстоятелствата размерът й може да се коригира, но това отново става само чрез съда в съдебно производство, което има за резултат постановяване на ново решение.

Производство

Съдебното производство за възлагане упражняването на родителските права започва с подаване на молба на основание чл. 127 СК – лично или чрез използване на правни услуги. В тази молба освен подробно излагане на фактите и обстоятелствата, се правят и доказателствени искания. Излагат се желанията на родителя относно това какво да постанови съда. Препоръчително е да използвате  адвокатски услуги от самото начало на производството, доколкото с депозиране на исковата молба в съда се поставя началото на делото, определя се предмета на доказване и се сочат релевантните доказателства респ. се правят необходимите доказателствени искания.  Нерядко тези дела протичат с разпити на свидетели, назначаване на експерти, издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с данни и документи от други институции и др. Държавната такса по делото е между 30 и 80 лева. Поради това при входиране на молбата се заплаща минимума от 30 лева, а съдът впоследствие определя окончателния размер на таксата. Ако заедно с този иск е съединен и друг иск, например за разрешаване спор за пътуване на дете в чужбина (чл. 127а СК) се заплаща допълнителна такса за другия иск. Молбата се разглежда в открито съдебно заседание, в което се призовава и Дирекция „Социално подпомагане”. Съдът може да одобри постигнато между страните споразумение.

Привременни мерки

Докато е висящ спора пред съда всеки от родителите може да поиска постановяване на привременни мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и издръжката. Съдът се произнася по въпроса с определение, което не подлежи на обжалване и има сила до влизане в сила на окончателното решение. Определението подлежи на принудително изпълнение. Определението може да се изменя. Съдът има право и служебно да вземе привременни мерки – ако от исковата молба прецени, че това е належащо.        

Извънсъдебно споразумение

Ако родителите, независимо от раздялата си, успеят да постигнат споразумение относно упражняването на родителските права и изпълнението на родителските задължения, те могат да подпишат споразумение. Но това споразумение няма изпълнителна сила, дори да бъде подписано пред нотариус. При евентуални проблеми договорките от споразумението не може да се изпълняват принудително от съдебен изпълнител. Единствено одобрено от съда споразумение има силата  на изпълнителен титул.

Адвокат при дела за родителски права

Имате нужда от адвокатска консултация при образуване на дела за упражняване на родителски права?