Мярка за неотклонение Подписка
В българското законодателство са регламентирани общо 4 вида мерки за неотклонение, постановявани в рамките на наказателното производство. По отношение на непълнолетни могат да се вземат само точно определени мерки за неотклонение, поради специфичното положение на ненавършилите 18-годишна възраст като субекти на наказателното право и процес.
Класическите мерки за неотклонение са подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. Сред тях подписката е възможно най-леката и е единствената, която не подлежи на съдебен контрол. Именно нея ще разгледаме в следващите редове, излагайки основното, което има нужда да знаете като граждани.
Кога може да се вземе мярка за неотклонение подписка
Прилагат се общите правила за обстоятелствата, при които мярката за неотклонение може да бъде взета.
Целта на мярката е да послужи за пречка на обвиняемия, която да го възпре от извършването на престъпление или от осуетяването на изпълнението на присъдата, която може да бъде постановена спрямо него в рамките на наказателния процес. Това са и основанията, при които може да се наложи такава мярка.
Тук става въпрос за класическа превантивна цел, т.е. държавата взема мярка за предотвратяване на последващо престъпно поведение или такова, насочено срещу осъществяване на правомощието ѝ да изпълни наложеното наказание. Затова не бива да ви притеснява, ако такава мярка ви бъде наложена, особено, когато тя е, както вече споменахме, най-леката възможна.
Мярката се налага само на вече привлечено като обвиняем лице. Налагането ѝ не е задължително, ръководно-решаващият в съответния етап орган преценява дали тя има нужда да бъде наложена за гарантиране безпрепятственото провеждане на процеса.
Тя може да се наложи само по дело от общ характер, когато са налице доказателства, водещи до формирането на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението.
Какво представлява подписката като мярка за неотклонение
Подписката представлява задължаване на обвиняемия да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган. Това се описва в акта, с който подписката се налага.
Т.е. обвиняемият може да напуска местоживеенето си, но за това трябва да получи предварително разрешение от съда или прокурора. По този начин се гарантира присъствието ви в процеса и неговото успешно приключване. Това, което е важно да запомните е, че тази мярка за неотклонение не позволява на обвиняемия да напуска пределите на Република България.
Спазването на тази мярка се контролира от структурите на Министерството на вътрешните работи (МВР), а при констатация на нарушение на мярката се уведомяват прокуратурата или съда, в зависимост от етапа, в който се намира процесът.
Обжалване на мярката за неотклонение подписка
Имате възможност да обжалвате взетата спрямо вас мярка за неотклонение в рамките на наказателния процес. Следва да имате предвид, че тъй като не подлежи на съдебен контрол, ако ви е била наложена в рамките на досъдебното производство (първия етап на наказателния процес, който се води от органите на следствието – разследващи органи и прокурор), нямате право да я обжалвате пред съда.
Подписката, наложена в досъдебния етап от разследващия орган, например от разследващ полицай, може да бъде обжалвана пред прокурора. Подписката, която е наложена от прокурор се обжалва пред по-горестояща прокуратура. Като постановеното от по-горестоящата прокуратура по отношение на обжалването на мярката има окончателна сила.