Задържане под стража

Мярка за неотклонение – задържане под стража

Задържане под стража е най-тежката мярка за неотклонение съгласно българският НПК, след домашния арест, паричната гаранция и подписката.

Тя се налага при наличието на следните предпоставки:

1. Наличие на ОБОСНОВАНО ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ, че обвиняемият е извършил престъпление, т.е. следва да е налице предположение, доколкото е налице съмнение, тъй като съдът към момента на извършване на преценката дали да вземе или не съответната мярка за неотклонение не е събрал всички доказателства по делото, но то е обосновано, тъй като се базира на събраните до момента на произнасянето му доказателства, а не данни.

2. Престъплението, за което е налице обосновано предположение за извършването му от обвиняемия престъпление следва да е такова, за което в Наказателния кодекс е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ или друго по- тежко наказание, т.е. не за всяко престъпление, а само за тежките спрямо обвиняемия може да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

3. Доказателствата по делото сочат, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие. Тази хипотеза би била налице, когато обвиняемият няма установен постоянен и настоящ адрес, както и когато няма валидни документи за самоличност и др.

4. Четвъртата предпоставка дадена в алтернативност спрямо предходната е доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. Тя би била налице при наличие на множество скорошни осъждания на обвиняемия за престъпления от един и същи вид, скорошни осъждания за тежки престъпления и др. Осъжданията в далечното минало и за леки престъпления не обосновават такава реална опасност.

Законодателят е предвидил оборими презумпции, в които са регламентирани фактически и правни основания, при наличието на които се приема, че е налице РЕАЛНА ОПАСНОСТ обвиняемият да се укрие или да извърши други престъпления:

1. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив;
2. лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс (НК), т.е. същото е изтърпяно ефективно;
3. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание;

Тези презумпции са оборими и при наличието на релевантни и убедителни доказателства биха могли да бъдат оборени от адвокат.

Кога се отменя мярката за неотклонение – задържането под стража

Във всички случаи на отпадане на опасността обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, мярката за неотклонение задържане под стража се отменя или се изменя в по-лека.

Максималният срок, за който може да бъде наложена мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство  е една година и шест месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, осем месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и във всички останали случаи, в които обвиняемият е привлечен за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода по-малко от 5 години или друго по-леко наказание, задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца.

След изтичане на  посочените сроковете задържаният се освобождава незабавно по разпореждане на прокурора. Тези срокове важат за досъдебното производство, като в случай, че то приключи и прокурорът внесе Обвинителен акт в съда преди изтичане на тези срокове, мярката задържане под стража може да бъде променена в постоянна такава – до постановяване на присъдата или до нейното изменение.