Дела за лекарска грешка

Въпросът за лекарска грешка в общия случай се поставя при допусната грешка при медицинска интервенция в резултат, на която са произлезли вреди, но това не изчерпва всички възможности.

В кои други случай може да бъда ангажирана лекарска грешка

В много случаи, правейки предварителна преценка ние също се консултираме с лекари. Търсим мнението на специалисти, които познават терминологиите, процедурите в конкретната ситуация. Във всички случаи на воденето на дела за обезщетение при съмнение за лекарска грешка се стига до съдебно-медицинска експертиза.

Тя установява всички обстоятелства и факти – дали са верни или не. Това е ролята на вещите лица. От изключително значение е те да са неутрални и обективни. От тяхното експертно становище следва дали може нашите твърдения да бъдат доказани.

Съдебният процес е дълъг и тежък, затова ако можем да го избегнем със сключване на споразумение – за нас е предпочитано действие за клиента ни.

В случай, че установите или имате съмнения, че даден лекар е злоупотребил с Ваш близък и желаете да му бъде потърсена отговорност, стъпките са следните:

1. Изисквате заверено копие от всички медицински документи, от които да могат да се установят всички манипулации, които са извършвани на пациента

2. С всички медицински документи отивате при адвокат, специализиран в областта на Медицинското право, който може да Ви посъветва какъв път за защита следва да се предприеме при дело за лекарска грешка

Първата възможност е да се ангажира наказателната отговорност на виновните длъжностни лица, осъществили заедно или поотделно лекарска/и грешка/и, наред с което би могло да се ангажира и тяхната лична гражданска отговорност, т.е. да бъдат осъдени да заплатят парично обезщетение на пострадалия за причинените му имуществени вреди /разходи за лечение, консумативи и др./ и неимуществените вреди /болки и страдания/ респективно за тези на неговите наследници и лица в изключително близки отношения с него, които не са наследници съгласно ТР № 1/2016г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г.

Общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд : „всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, в случай на неговата смърт“.

Третата възможност е наред с ангажиране наказателната отговорност на виновните длъжностни лица в същото или в отделно гражданско производство да се потърси гражданската отговорност на лечебното заведение, чиито служители са лекарите респективно на застрахователя, с когото лечебното заведение е сключило задължителна застраховка „Професионална отговорност“ на своите служители.

Гражданската отговорност на виновните лекари съответно на лечебното заведение или на застрахователя по задължителната застраховка може да се реализира и самостоятелно без ангажиране на наказателната отговорност на виновните лекари.

Във всички случаи за ангажиране отговорността на виновните длъжностни лица и на лечебното заведение, респективно на застрахователя по задължителната застраховка „Професионална отговорност“ следва да е налице виновно противоправно и вредоносно поведение на лекар, лекувал, оперирал или консултирал пациента, но не и на самото лечебно заведение. Отговорността на лечебното заведение – работодател има гаранционно – обезпечителен характер и тя намира своето основание във виновното и противоправно поведение на съответния лекар, което е в причинно – следствена връзка с причинените имуществени и неимуществени вреди.

3. Ангажиране на наказателна отговорност за извършено престъпление по смисъла на чл. 123 от Наказателния кодекс, съгласно който:

„Чл. 123. (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.“

Най – общо лекарската грешка се определя като: “Професионално неправилно действие или бездействие, или съвкупност от такива на лекар, извършено при оптимално създадени условия за работа, в резултат на незнание или недооценка на обстоятелствата и/или състоянието на пациента, при което са настъпили неблагоприятни последици за здравето и живота му, които са могли да бъдат предотвратени.“ В Решение №508 от 18.06.2010г. по г.д. №1411/2009г., III г.о. на ВКС се приема, че е достатъчно деянието (действие или бездействие) да е несъвместимо с „добрата медицинска практика“ за да се реализира отговорността за медицинска грешка.

Този вид наказателни дела са от общ характер, което значи, че разследването по тях започва първоначално с предварителна проверка, след провеждането на която и в случай на предпоставките за образуване на досъдебно производство – законен повод и достатъчно данни, прокурорът образува досъдебно производство. В хода на досъдебното производство се разпитват всички лица, имащи отношение по случая – свидетели, пострадали, привлича/т се обвиняем/и, конституира/т се пострадал/и, приобщават се всички относими медицински документи и се назначават Медицински, Графологични и други експертизи. В случай, че в хода на разследването се съберат достатъчно доказателства, че определено/и лице/а са извършили съответното престъпление/я Прокурорът внася Обвинителен акт срещу него/тях в Съда и поддържа обвинението.

Съдебното производство заема централно място в целия наказателен процес по установяване на извършването на престъплението, конкретните изпълнителни деяния, личността на извършителя, формата му на вина. Наред с прокурора в първото по делото разпоредително съдебно заседание пострадалите могат да бъдат конституирани като частни обвинители, които да поддържат обвинението наред с прокурора и/или като граждански ищци, които да предявят граждански иск срещу виновните лица в наказателния процес. Това са техни процесуални възможности, но не и задължения.

За да се установи извършването на някой от посочените по – горе престъпни състави от определено лице, Съдът в хода съдебното – следствие /фазата на събиране на доказателства/ задължително назначава Съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/, която да установи нарушени ли са медицинските стандарти, правилата за добра медицинска практика и минималните законови изисквания за предоставяне на лекарска помощ и спазване правата на пациентите. За правилното и законосъобразно решаване на делото съдът се ръководи  основно от Заключението на СМЕ, доколкото се приема, че  съдията няма необходимите професионални и научни познания в областта на медицината, поради което именно назначава вещи лица, специалисти в съответната медицинска област. По дела от този вид често се назначават множество медицински експертизи от различен брой и вид медицински специалисти за постигане на максимална прецизност по спорните въпроси и решаване на основния такъв за отговорността на подсъдимия.

4. Реализиране на гражданска отговорност на конкретни лекари по чл. 45 от ЗЗД

Втората възможност в случай на лекарска грешка е свързана с ангажиране гражданската отговорност на виновните лекари и медицински специалисти без оглед на тяхната наказателна отговорност. В този случай пострадалият респективно неговите наследници могат да образуват гражданско производство срещу конкретните лица причинили увреждането при или по повод на изпълнение на лекарската си професия на основание чл. 45 от ЗЗД като целта е присъждане на парично обезщетение, което в някаква степен да компенсира пострадалия или наследниците му за претърпените имуществени и/или неимуществени вреди, настъпили вследствие на увреждането. За разлика от случаите, в които наред с гражданската  отговорност на лекарите е търсена и наказателна такава, когато е в сила разпоредбата на чл. 300 от ГПК, съгласно която: „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“, в това съдебно производство следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване всички елементи от фактическия състав на деликта: противоправно деяние /действие или бездействие/, извършено от лекар при или по повод изпълнение на професията му, вследствие на което са причинени вреди /имуществени и/или неимуществени/ на пострадалия, което е извършено виновно. Доказването в гражданския процес става чрез разпит на свидетели, назначаване на Съдебно – медицински експертизи и други. В случай на уважаване на исковата претенция, Съдът присъжда парично обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл. 51 от ЗЗД – по справедливост, с оглед особеностите на конкретния случай, отчитайки вида на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е извършено, евентуално степента на съпричиняване от пострадалия, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на увредения, отношенията му с близките, претендиращи обезщетение и други.

5. Друга предвидена в закона възможност е реализиране отговорността по чл. 49 от ЗЗД на работодателя на лекаря допуснал лекарска грешка, с която е причинил вреди – в най- честия случай, лечебното заведение, в което работи

Основанието за отговорността на здравното заведение почива на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД и същото е трайно установено и утвърдено в съдебната практика.

Отговорност по чл. 49 ЗЗД ще е налице, когато са причинени вреди от лице, при или по повод изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД /работодателя/. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване. Прекият причинител на вредата е действал виновно и вредите са настъпили от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа. Т.е. възникването на отговорността по чл. 49 ЗЗД е обусловена от възникването на отговорността на лицето, допуснало лекарска грешка (лекаря или друго физическо лице) за вредите, причинени на пациента.

Затова исковата защита чрез търсене на обезщетение на вредите следва да се проведе като искът за обезщетението се насочи срещу лечебното заведение – работодател на лицето, допуснало лекарска грешка.

Доказването в рамките на исковия процес е в тежест на ищеца и обхваща доказването на наличие на противоправно деяние (действие или бездействие) от страна на лекаря, наличие на вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредата и нейният размер. В тежест на ответника – лекаря е оборването на презумпцията за вина /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Оборването на тази презумпция ползва и лечебното заведение с оглед отговорността му по чл. 49 ЗЗД. Въпреки че отговорността му е безвиновна и гаранционно-обезпечителна, то доказването, че лекаря няма вина за настъпване на вредоносния резултат освобождава и здравното заведение от отговорност. В случаите, в които налице е уважен иск и лечебното заведение плати на пострадалия пациент, то за същото възниква право на регрес срещу лекаря причинил вредата по чл. 54 ЗЗД.