Обида и клевета в онлайн пространството

обида и клеветаОбида и клевета в онлайн пространството са често срещани в нашето ежедневие, а от правна гледна точка те представляват престъпления, както и граждански деликти, поради което потенциално могат да доведат за неблагоприятни последици за извършителя. Съвременният живот е силно свързан със социалните мрежи, които ползваме, както по делови въпроси, така и в свободното си време, широки възможности за обмяна на огромно количество информация.

В настоящата статия се анализира какво представляват обидата и клеветата, как да се различават от други явления и каква е разликата помежду им. Как да се предпазим от извършването им, без това да ограничава свободата на изразяването и словото в интернет изявленията ни. От друга страна, предлагаме и няколко различни начина на реакция, когато се чувстваме жертва на такова посегателство в интернет.

Колкото и да си мислим, че проблемът е специфичен и не може да ни застигне, както като извършители, така и като потърпевши, не е съвсем така. Това можем да преценим едва след като се запознаем с юридическата му страна и с насоките, в кои случаи и по какъв ред можем да намерим.

Обида и клевета като престъпление

Правната уредба на обидата и клеветата като престъпления се състои в Наказателния кодекс (НК). Според разпоредбата на чл. 146 от НК, обидата представлява казването или извършването на нещо, което засяга честта и достойнството на друго лице в негово присъствие. „Обидата е съзнателно, целенасочено унижаване на чувството за чест и достойнство на пострадалия, чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави.“  /РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 04.01.2022 Г. ПО ВНЧХД № 1586/2021 Г. НА ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ/

Санкцията за обида е глоба в размер на до три хиляди лева (3000 лв), както и евентуално обществено порицание.

Особеното при обидата в интернет е да се анализира какво означава присъствието на друго лице в онлайн мрежите. Очевидно не говорим за класическия вариант, предвиден в НК – физическото присъствие. Присъствието в интернет пространството означава достъп до знанието на адресата на обидата, поради което така се разширява изключително понятието за присъствие. Именно поради това интернет поведението ни и потенциалните му адресати са широк кръг, а опасността да има засегнати лица е по-широка от комуникацията, която извършваме лично.

Според съдебната практика трябва да е установимо към кое точно лице е насочена обидата – „Правилен и законосъобразен се явява изводът на първоинстанционния съд, че от обстоятелствата описани в тъжбата не се установява към кого точно е насочен вторият коментар, визиран в тъжбата.“ /Съдебно решение № 1 от 04.01.2022 г. по ВНЧХД № 1586/2021 г. на Окръжен съд-Пловдив/

Следва да имаме предвид и друга специфика на обидата при ползването на интернет. Освен че присъствието не се ограничава до физическото, и кръгът от „присъстващи“ лица също е оптимално широк. Това превръща обидата в публична. Това важи в случаите, в които се публикува във форуми, блогове, публични чатове в приложения като facebook, youtube и други, които използваме ежедневно.

Разбира се, същото пък не важи в лични чатове, които са достъпни единствено до лицата, влизащи в комуникация. Поради посочената особеност, трябва да внимаваме с изказванията си и поради това, че подобна обида може да се третира от съда като обида, извършена публично по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК – квалифициран случай на обида, т.е. по-тежък случай.  Поради това ще се наложи и по-високо наказание – глобата се определя между три хиляди (3000) и десет хиляди (10 000) лева и отново е възможно да се наложи и наказание обществено порицание.

Като квалифициран случай се третират и обидата, разпространена чрез печатно произведение или по друг начин; на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му и от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му. Тези състави трябва да се имат предвид и с оглед достъпът до онлайн услуги на публичната администрация.

Следва обаче да се внимава веднъж след като сме обидени как ние ще реагираме спрямо извършителя. Според НК, ако обиденият е отвърнал веднага с обида, това отваря възможността на съда да прецени, дали да освободи и двамата от наказание.

Кога не говорим за обида и клевета

Трябва да имаме предвид, че понякога се чувстваме засегнати от поведението или думите на някого в интернет, но законът не третира това поведение като обида.

Даваме пример – „В конкретния случай в гореупоменатия инкриминиран израз “Н. В. отново се изказа неподготвеналипсва вулгарно, нецензурно или неприлично съдържание и в този смисъл първоинстанционият съд правилно е преценил, че деянието обективно не е узнизително за честта и достойнството на частната тъжителка, преценено спрямо установените в обществото морални правила. Изразът «изказа се неподготвена» не е обиден и не дава оценка на личността на тъжителката, а с него се оборва съдържанието и достоверността на изложено конкретно мнение.“ /Съдебно решение № 1 от 04.01.2022 г. по ВНЧХД № 1586/2021 г. на Окръжен съд-Пловдив/

Клеветата е определена в чл. 147, ал. 1 от НК, според който тя представлява разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление. Следва да се има предвид, че деецът няма да бъде наказан от съда, в случай, че успее да докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. Така, в случай, че ние сме извършителят, следва преди да разгласим подобно обстоятелство или да припишем престъпление, да сме сигурни, че ако се стигне до съдебно производство, ще можем да докажем по законовия ред истинността на казаното от нас. Не е достатъчно да мислим, че сме прави. В такъв случай при успех да го докажем, постъпката ни няма да се третира като клевета, доколкото обвиненията, които хвърляме към лицето отговарят на истината.

Санкцията, която съдът налага за клевета е глоба от три хиляди (3000) до седем хиляди (7000) лева и обществено порицание. Може да се забележи, че в случай на клевета санкцията, която грози извършителя е по-висока.

Квалифицирани случаи на клевета – т.е. такива, при които се налага по-висока санкция от съда, са освен тези, посочени горе за обидата, и случаите, в които от клеветата са настъпили тежки последици. Това понятие ще се изтълкува от съда според конкретния случай. Но с това следва да си дадем сметка, че не следва да подценяваме поведението си онлайн, най-вече защото клевета, която е разпространена в мрежата може да доведе до също толкова тежки последици, колкото и такава, отправена лично, а също и по-тежки последици.

Защита на правата ни при онлайн обиди и клевети

Важно е да започнем с това, че при обида и клевета прокуратурата няма да се самосезира и няма да образува наказателно производство самостоятелно. Затова е необходимо пострадалото лице да инициира такова производство. За това може да се потърси съдействието на адвокат, което се изразява в съставянето на частна тъжба, както и в процесуално представителство пред съда.

Нашата кантора е поемала множество сходни казуси, които са приключили успешно. Наказателното производство приключва евентуално с присъда, която съдържа наказание – в конкретния случай, като се спомена, състоящо се в глоба, обществено порицание. Уточняваме, че това удовлетворява чувството за възмездие и сумата от глобата постъпва в държавната хазна, а не по сметката на жертвата.

В случай, че жертвата на обида в онлайн пространството и клевета в онлайн пространството държи да получи обезщетение, което да се приведе по нейната сметка, следва по съдебен ред да се предприеме още нещо. В рамките на наказателно производство се предявява граждански иск за претърпени неимуществени вреди от обидата и клеветата. Те се изразяват в претърпените психични болки и страдания, настъпили от обида или клевета. В съдебното решение съдът се произнася като осъжда извършителят да заплати на потърпевшия парична сума, определена от съда по справедливост.

В съдебните производства сред основните неща е успешното доказване на наличието на обидните или кветенически изявления. Следва да се докажат множество факти – кое лице, на коя конкретна дата е реализирало достъп до даден свой профил в социална или друга мрежа, какви точно обидни или клеветни думи или поведение е имал, в какво се състои техния обиден или клеветнически характер.

Прилага се разпечатка от която е видна съответната публикация. Прави се и доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Именно това е начинът вещото лице, което е експерт да отговори на въпросите, какъв IP адрес е ползван, колко акаунти със сходно на извършителя име, дали и кога е ползван профилът му. Експертизата е от голямо значение за крайния резултат от процеса, но не е достатъчна.

Съдебната практика разсъждава и по въпросите, дали е възможно да е имало нерегламентиран достъп до профила според конретните обстоятелства. Личните данни на потребителите в интернет са защитени, поради което въпросът с експертизата е деликатен. Затова има специална процедура, уредена в чл. 251 б, ал. 1 от ЗЕС и чл. 159 а от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Адвокатска помощ при обида и клевета

Имате нужда от добър адвокат за дело за клевета и обида в онлайн пространството?