Дела срещу бързи кредити

бързи кредитиАдвокат за бързи кредити – как да спрем тозрмоза и да се защитим ефективно

Днес ще разгледаме дела срещу бързи кредити и случаите, в които са неизбежни. В последните години става по-модерно да се взимат бързи кредити – „лесно, бързо и достъпно е“, както ще прочетете по телевиозионните реклами или по билбордовете. Но доколко лесното, бързото и достъпното взимане на пари от такъв вид фирми е най-правилното решение? Длъжниците се увеличават правопропорционално на фирмите, които предлагат бързи кредити, а с това и проблемите, възникващи от правните отношения между тях. В настоящата статия ще се разгледа проблемът за незаконосъобразните практики на фирмите за бързи кредити, как да се защитим от тях и ще предложим нашата гледна точка по въпроса.

На първо място причините, поради които хората се възползват от промоционалните оферти на фирмите за бързи кредити, са много – за изплащане на вече взети кредити, за посрещане на текущи нужди, за хазарт, за лекуване на болни хора, за отбелязване на празници, и пр.

Какво следва след като сме ползвали услуги за бързи кредити

В повечето хипотези е невъзможност за изплащане на кредита, просрочване, налагане на допълнителни такси, лихви, неустойки и всички останали санкции и задължения от договора за кредит, които Ви заробват. Наред с всичко това, фирмата за бързи кредити може да продаде вземането си към Вас на колекторска компания, която започва ден и нощ да Ви притеснява чрез телефонни обаждания, залепвания на бележки и писма по адреса Ви, отправяния на заплахи, както словесни, така и физически и т.н.

Но какво е това, което е предизвиква тези последици? Накратко това са т.н. незаконосъобразни практики на фирмите по бързите кредити. Те се съдържат в клаузите по договорите и чрез тях се нарушава изискването за равновесие в отношенията длъжник – кредитор и се поставя длъжникът в значително по-неблагоприятно положение. Изразят в следните хипотези:

  • Може би един от най-честите случаи на злоупотреба е с Годишния Процент на Разходите или т.н. „ГПР“ – съгласно чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), той „не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута“, а ако се уговори да е по-висок, тези клаузи според ал.4 на същата разпоредба се считат за нищожни. ГПР-то изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (съгл. Чл. 19, ал. 1). С други думи, обхваща дългосрочните и краткосрочните разходи по кредита и лихвите, извън главницата. Именно чрез такъв вид клаузи се цели да се заобиколи нормата на законодателя и се начисляват много по количество такси, които могат да нахвърлят общия размер на главницата.
  • Друга още по-честа хипотеза на злоупотреба е с налагането на лихва – ако уговорената лихва е 3 пъти над законната, то тя противоречи на морала. Има случаи, в които лихвата надхвърля повече от пет пъти законната или е 100% от цялото вземане. Съществува практика на съдилищата, според която такъв вид клаузи се обявяват за нищожни.
    На следващо място се уговарят клаузи за посочване на поръчители като сумата за връщане по кредита зависи дали ще се посочи поръчителя след като е сключен договор. Изискванията за самия поръчител, от друга страна, са на практика неизпълними, а самото неизпълнение води до по-тежки условия на договора;
  • Налагане на допълнителни на клаузи като:
    • клауза за автоматична предсрочна изискуемост в случай на просочване на вноска с повече от 30 дни, без да е необходимо кредиторът дори да изпраща на клиента уведомление за това;
    • такса за домашно посещение или на друго удобно място за събиране на вземанията по кредита;
    • такси за по-бързото разглеждането на кредита;
    • клауза клиентът (или солидарните длъжици) да заплащат след прекратяването на договора всички дължими суми, в това число задълженията по погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси;
    • клаузи, съдържащи основания за прекратяване  на договора против волята на потребителя, които не са предвидени в закона;
    • Начисляване на неустойка за неосигурено обезпечение чрез поръчител, банкова гаранция и др.
    • Т.н. такса „Гарант“, при която се предлага на кредитополучателите поръчители (най-често други дружества, свързани с фирмата за бързи кредити), които срещу определено възнаграждение гарантират дълга.
    • И още други.

Адвокат за бързи кредити – как мога да се защитя

На първо място, трябва да знаете, че освен задължения, имате и права, които можете да защитавате. Вашите права са защитени от Закона за защита на потребителите, както и от Европейското законодателство – Директива 93/13 ЕИО на Съвета на от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Най-добрият начин за защита е по съдебен ред, тъй като незаконните практики и задължения са инкорпорирани в самия договор за кредит и единственият начин да се освободите от създадената правна връзка е по съдебен ред. Какви са възможните варианти? Съдът може да прогласи договора за:

  • Изцяло нищожен, т.е. за невалиден, все едно не е сключван и ще дължите само главницата (сумата, получена като кредит, без да се обхващат лихви, неустойки или такси).

В случай че вече е платена главницата и е налице надплащане, може съдът да присъди връщане на всичко надплатено.
Освен да се прогласи договора за изцяло нищожен, заради незаконните практики и нарушения, може това да стане и на друго основание.

  • Частично нищожен, т.е. обявяват се отделни клаузи от договора за нищожни. В тази хипотеза можете да се освободите от незаконните клаузи като по-горе споменатите такси и ще можете да намалите размера на дълга.

В тази насока, според чл. 19, ал. 6 от Закона запотребителския кредит, законодателят е предвидил „при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита”.

Как е възможно да се защитите при дела срещу бързи кредити

  • В случай, че сте изплатили дълга си или не сте го изпълнили напълно, но главницата е погасена, може да си търсите надплатената сума.
  • В случай, че не сте изплатили дълга си, може да заведете дело пред съд или да изчакате да бъде образувано дело срещу Вас. Не е практика на фирмите за бързи кредити да водят дела, затова те предпочитат да продават вземанията си на колекторски компании или ЧСИ.

Вече те от своя страна, могат да съберат вземането си по 2 начина – съдебно и извънсъдебно. Извънсъдебно е чрез телефонни обаждания, уведомителни писма и пр., а съдебно е чрез образуване на заповедно производство.
Затова, ако получите заповед по чл. 410 или по чл. 417 от ГПК или искова молба, е препоръчително да потърсите адвокатски услуги.

Трябва да имате предвид, че е важно да не разговаряте с тях,  да не преговаряте за по-добри условия, да не споделяте личната си информация –  необходимо е да се разговаря със специалист по случая, който ще Ви консултира.

На последно място, бихме искали да обърнем вниманието Ви към един алтернативен вариант на 10-годишната давност, с която да се прекрати фигурата на вечния длъжник – въвеждането на закон за фалита на физически лица. Целта е човек да може да започне живота си на чисто. Според финансисти, едно законодателство за личния фалит би могло да има благоприятно влияние върху много хора. В редица развити европейски държави съществува този институт, наред с 10-годишната давност. Според нас е добре да се изследват всички варианти, да се проведе обществено мнение и да се вземе решение, което ще е полза както на длъжниците, така и на държавата.

Адвокат за бързи кредити

Имате нужда от адвокатска консултация при образуване на дела срещу бързи кредити?