Клевета в онлайн пространството

Настоящата статия се занимава с клевета в онлайн пространството. Колкото и да си мислим, че проблемът е специфичен и не може да ни застигне, както като извършители, така и като потърпевши, не е съвсем така. Това можем да преценим едва след като се запознаем с някои съвети от нас за защита. Упражнявайки свободата си на словото често изпадаме в риск да наклеветим някого, макар и да смятаме, че упрекът ни е основателен. Също така, реакциите спрямо нашата активност в онлайн пространството могат да се окажат клевета, за което трябва да реагираме навременно.

Клеветата е престъпление според българския Наказателен кодекс (НК), което е посочено в чл. 147. Клеветата означава да разгласиш позорно обстоятелство или да припишеш престъпление на друго лице. Така клевета ще наречем всяко изявление/поведение в онлайн пространството, което считаме, че е позорно за нас, упреква ни в нещо, което не сме направили, или ни обвинява в извършване на престъпление.

Например, когато съсед напише в общия чат на входа, че вечер се разхождате в неприлично облекло в градинката пред блока, или ви припише престъпно поведение – че вие сте разбили вратата на съседа и сте влезли с взлом през лятната му почивка. Но тук внимавайте, ако се почувствате оклеветен, въздръжте се да отговорите със същото. Лицето, което ви е засегнало няма да бъде наказано от съда, ако вие сте му отвърнали на свой ред с клевета.

Друга тънкост, ако ние искаме да отправим към някого обвинение – няма да бъдем наказани за извършване на престъпление клевета, ако в съда докажем, че нашите обвинения са истина, че лицето наистина е извършило позорно деяние, или пък наистина е извършило престъплението, за което го обвиняваме. Така че, ако все пак искаме да отправим обвинение към някого в интернет, трябва да сме готови да го докажем по законов ред в съда. Но въпросът е деликатен – не е достатъчно да мислим, че сме прави.

При успех да го докажем, постъпката ни няма да се третира като клевета, защото обвиненията, които хвърляме към лицето отговарят на истината. В противен случай, даже обвиненията ни да са верни, съдът ще ни накаже за престъпление клевета. Нека не забравяме множеството случаи на клевета от един политик към друг, която често макар и да може да е вярна, завършва с осъдителна присъда за лицето, което е проявило смелост да изкаже мнението си без да може да се защити в съда.

Санкцията, която съдът налага за клевета е глоба от три хиляди (3000) до седем хиляди (7000) лева и обществено порицание. Може да се забележи, че в случай на клевета санкцията за извършителя е по-висока, отколкото за обида в онлайн пространството.

Санкцията за клевета даже е по-висока в някои случаи, които са често срещани при онлайн клеветата – например когато са настъпили тежки последици за оклеветения.

Пример за това са случаите, в които е отправена клевета във фейсбук и в резултат на нея оклеветеният е загубил работата си, или е последвал развод, когато неговият работодател или съпруг са повярвали на клевета. Нека не забравяме, че отправянето на клевета на стената във фейсбук е достъпна за всички негови приятели. Другият риск е подобно клеветническо изявление е да се третира като публична клевета.

Пример за това са клеветнически публикации на всякакви места за споделяне на мнение  в интернет, които са публично достъпни – форуми, публични чатове. Затова трябва да си дадем сметка, че интернет поведението ни и потенциалните му адресати са неограничено широк кръг. Опасността да има засегнати лица от поведението/думите ни е по-широка отколкото при комуникацията, която извършваме лично. Нека не подценяваме поведението си онлайн, най-вече защото клевета и обида, които са разпространени в мрежата може да доведат до също толкова тежки последици, колкото и такива, отправени лично, а даже и до по-тежки последици, съответно, и до по-тежки сакнции за извършителя.

При клевета първото дейстие, което трябва да направим, е да се снабдим с доказателства. Онлайн публикациите лесно се трият и остават без следа, затова се действа навременно. Правят се скрийншотове (снимки на екрана) на всички клеветни изявления или действия, както на чатове, така и на снимки. Свързвате се с нотариус и той следва да направи нотариална заверка на тези извадки, представени на хартиен носител. Така се гарантира доказването пред съда, което е най-сложната част от този тип дела. Това означава, че тежестта за доказването е на пострадалото лице, заради което то трябва да се постарае да докаже напълно и безсъмнено твърдението си за клевета с писмени, нотариално заверени документи.

Налице е така наречената презумпция за невиновност – лицето, за което твърдим, че ни е оклеветило е защитено от закона до доказване на вината му по съдебен ред. Поради това, даже то да не проявява особена активност пред съда и да не се защитава, това не може да бъде тълкувано в негов ущърб. Цялата тежест да докажем, че сме оклеветени е наша, в качеството ни на пострадали.

След като се снабдим с колкото се може повече доказателства, пристъпваме към следващия етап. Съставяте частна тъжба, с която се обръщаме до съда с молба за съдействие. Адресираме я до съда, в чийто район пострадалият е узнал клеветата. Частната тъжба съдържа описание на обстоятелствата, при които сме били оклеветени – кога (дата/час) и как сме узнали, в каква социална платформа е отправена клеветата, от чие име и спрямо кого. Прави се и доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза. При провеждането й вещо лице ще проучи IP адреса на извършителя, акаунта му, дали и кога е ползван профилът, има ли други сходни профили и т.н. Следва подаването на частната тъжба, заедно с приложени доказателствата към нея до съда. Изчакваме писмен отговор от съда на заявения от нас адрес за призоваване. С отговора си съдът може да ни даде указания, или да ни се връчи призовка за съдебно заседание, на което да се явим лично или чрез адвокат.