Обида в онлайн пространството

Обида в онлайн пространството е често срещана в нашето ежедневие и представлява престъпление по българското право. Това създава неблагоприятни последици за извършителя, което може да постигнем единствено чрез съдействието на съда. Съвременният живот е силно свързан със социалните мрежи, които ползваме, както по делови въпроси, така и в свободното си време, широки възможности за обмяна на огромно количество информация – мнения, снимки, изказвания. В настоящата статия се анализира какво представлява обидата и как да се различава от други явления, с които се сблъскваме в онлайн мрежата. Как да се предпазим от извършването на обида, без това да ограничава свободата на изразяването и словото в интернет изявленията ни? От друга страна, предлагаме и как да реагирате навременно и законно, когато се чувствате жертва на такова посегателство в интернет.

На първо място, обидата е престъпление и това се предвижда в българския Наказателнен кодекс (НК).

Според чл. 146 от НК, обидата представлява казването или извършването на нещо, което засяга честта и достойнството на друго лице в негово присъствие.

Обидата е съзнателно, целенасочено унижаване на чувството за чест и достойнство на пострадалия, чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави.“

Кога сме жертва на обида?

/РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 04.01.2022 Г. ПО ВНЧХД № 1586/2021 Г. НА ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ/

Когато сме жертва на обида, най-важното, което адвокатът може да посъветва, е веднага да се предприемат всички необходими мерки за снабдяване с доказателства за обидата. Както знаем, ползването на онлайн мрежата предоставя гъвкавост и лесно унищожаване на следите от нашите изказвания и публикации. Възможно е лицето, което ни обижда бързо, лесно и без следи да отстрани всички свои обидни изказвания и постъпки в мрежата. Затова първата стъпка е да съхраним обидната публикация чрез скрийншотове на обидните изявления/снимки. След това, да се свържем с нотариус, пред когото да представим на хартиен носител всички разпечатки, с които сме се снабдили и той да ги завери нотариално. С това ще докажем пред съда, че сме били обидени на определена дата, в определен час чрез дадена онлайн мрежа, преди тази публикация да бъде изтрита от лицето, което ни е обидило.

Както се спомена, обидата се извършва в присъствието на друго лице. Особеното при обидата в интернет е какво означава присъствието на друго лице в онлайн мрежите. Очевидно не говорим за класическия вариант, който си представяме, физическото присъствие. Присъствието в интернет пространството е много широко понятие. То означава възможността за обидения да научи за обидата, отправена по негов адрес. Включва както лични чатове, в които е отправена обидата, така и места за споделяне на мнение, които са публично достъпни.

Именно поради това интернет поведението ни и потенциалните му адресати са неограничено широк кръг. Опасността да има засегнати лица от поведението/думите ни е по-широка отколкото даже комуникацията, която извършваме лично. Също така, за да се признае от съда, че е извършена обида към нас, трябва да може да се установи към кое точно лице е насочена обидата – „от обстоятелствата описани в тъжбата не се установява към кого точно е насочен вторият коментар, визиран в тъжбата.“ /Съдебно решение № 1 от 04.01.2022 г. по ВНЧХД № 1586/2021 г. на Окръжен съд-Пловдив/

Затова обида е налице само тогава, когато е насочена към конкретно и точно определено лице. Не е обида, когато например ние сами се причисляваме към някаква група, която е квалифицирана по обиден начин. Така, ако някой каже, „всички работодатели са измамници“, няма обида, доколкото персонално не сме посочени.

Обида във Фейсбук или друга онлайн платформа

Следва да имаме предвид и друга особеност. Кръгът от „присъстващите“ лица, които стават свидетели на обидата в интернет е оптимално широк. Това може да превърне обидата в публична. Такива са случаите, в които се правят обидни публикации във форуми, блогове, публични чатове в приложения като facebook, youtube и други, които използваме ежедневно. Подобна обида може да се третира от съда като обида, извършена публично (чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК), която се санкционира по-тежко.

Съответно, ако сме жертви на такава обида и клевета, не трябва да забравяме да опоменем този факт изрично пред съда.  Глобата се определя между три хиляди и десет хиляди лева и отново е възможно да се наложи и наказание обществено порицание. По-тежък случай на обида е когато е срещу длъжностно лице или представител на обществеността при изпълнение на службата или функцията му и от длъжностно лице или от представител на обществеността. Тези случаи трябва да се имат предвид и с оглед достъпът до онлайн услуги на публичната администрация.

Следва обаче да се внимава веднъж след като сме обидени как ние ще реагираме спрямо извършителя. Според НК, ако обиденият е отвърнал веднага с обида, това отваря възможността на съда да прецени, дали да освободи и двамата от наказание.

Кога не говорим за обида?

Трябва да имаме предвид, че понякога се чувстваме засегнати от поведението или думите на някого в интернет, но законът не третира това поведение като обида. Даваме пример – „В израза “Н. В. отново се изказа неподготвеналипсва вулгарно, нецензурно или неприлично съдържание и в този смисъл първоинстанционият съд правилно е преценил, че деянието обективно не е узнизително за честта и достойнството на частната тъжителка, преценено спрямо установените в обществото морални правила. Изразът «изказа се неподготвена» не е обиден и не дава оценка на личността на тъжителката, а с него се оборва съдържанието и достоверността на изложено конкретно мнение.“ /Съдебно решение № 1 от 04.01.2022 г. по ВНЧХД № 1586/2021 г. на Окръжен съд-Пловдив/.

Защита на правата при обиждане в онлайн пространството

Важно е да започнем с това, че при обидата засегнатото лице само трябва да сезира съда. Съставя се частна тъжба. Тя е писмена и описва всички обстоятелства, при които сме били обидени – кога (дата, час), как сме узнали за обидата, в каква интернет платформа е публикувана, от чие име и за кого, в какво се състои обидния характер. Най-важното тук е как да докажем наличието на обида или клевета в онлайн пространството. Всички знаем, че нашите изказвания, снимки и други лесно могат да бъдат от нас самите без да останат следи. Затова трябва да се подсигурим с доказателства навременно и преди потулване на обидните изказвания от извършителя. Затова, първо правите скрийншотове или извлечения на всички обидни изявления или действия, както на чатове, така и на снимки. Свързвате се с нотариус и той следва да направи нотариална заверка след като му ги представите на хартиен носител. Това гарантира доказването пред съда, което е най-сложната част от този тип дела. Тежестта за доказването е за пострадалото лице, заради което то трябва да се постарае да докаже напълно и безсъмнено твърдението си за обида с писмени, нотариално заверени документи. Адресираме частната тъжба, заедно с приложенията от събраните доказателства до наказателния съд, в чийто район пострадалият е узнал клеветата. След подаването до съда на място в съда или чрез куриер с обратна разписка. Изчакваме съдът да ни даде указания на адрес, който сме заявили в тъжбата, или да ни се връчи призовка за съдебно заседание, на което да се явим лично или чрез адвокат.

Съдебното дело може да приключи с присъда, която съдържа наказание за извършителя. Тук уточняваме, че накананието за извършителя удовлетворява чувството ни за възмездие и сумата от глобата постъпва в държавната хазна, а не по сметката ни.

В случай, че жертвата на обида желае да получи обезщетение за нанесени морални вреди, следва по съдебен ред да се предприеме още нещо. Съставя се и искова молба, с която молим съда да определи по справедливост обезщетение за претърпените от нас психични болки и страдания, настъпили от обидата.

За успешен край на съдебния процес, в тежест на пострадалия е да докаже всички факти – кое лице, на коя конкретна дата е реализирало достъп до своя профил в социална или друга мрежа, какви точно обидни думи или поведение е имал, в какво се състои техния обиден характер. Прави се и доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Така вещото лице ще установи конкретните онлайн параметри на IP адреса на извършителя, акаунта му, дали и кога е ползван профилът му. Личните данни на потребителите в интернет са защитени, поради което въпросът с експертизата е деликатен, но при добро развитие, законът е на страната на пострадалия.